Решение № 74 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2007 г.

Решение № 74 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). С решение на Благоевградски районен съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. С. Е. и В. С. Е. и двамата от Благоевград против Н. С. Е. от с. С., област Благоевград и М. Б. Е., починала в хода на делото и заместена от наследниците си по закон: Н. С. Е. и дъщери С. Н. М. и А. Н. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давност на парцел ****, имот пл. № 45, кв. 36 по плана на селото с площ от 1133 кв. м, при съседи: наследници на С. Е., наследници Ч, собствен имот и черен път и за отмяна на нотариален акт № 1* том I, рег. № 1* дело № 36/2001 г.; отменен е като незаконосъобразен нот. акт № 1* том I, рег. № 3* нот. дело № 626/2000 г. на нотариус И. К. По въззивна жалба от ищците С. С. Е. е образувано гр. д. № 566/2003 г. по описа на ОС-Благоевград. В срока за произнасяне на въззивното решение с определение № 400 от 5.07.2004 г. по гр. д. № 566/2003 г. Благоевградският окръжен съд е отменил определението за даване ход на делото, възобновил е съдебното производство пред въззивната инстанция, след което го е прекратил и е върнал делото на районния съд да постанови допълнително решение по по иск с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 92 ЗС. В мотивите на определението съдът е посочил, че производството по делото е започнало с иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, но впоследствие ищците са подали нова искова молба, с която наред с първоначалния иск са предявили в обективно съединение и иск по чл. 108 ЗС вр. чл. 92 ЗС. Макар, че в първото по делото съдебно заседание, проведено на 10.12.2001 г., районният съд е оставил без уважение искането за съединяване на исковете, а с решението се е произнесъл само по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че районният съд е приел за разглеждане и двата иска и тъй като се е произнесъл само по установителния иск е върнал делото на районния съд за постановяване на допълнително решение по иска по чл. 108 ЗС вр. чл. 92 ЗС. С допълнително решение № 3358/20.07.2005 г. РС-Благоевград е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС вр. чл. 92 ЗС като неоснователен. Допълнителното решение е обжалвано от двамата ищци, като незаконосъобразно и необосновано и е образувано гр. д. № 1197/2005 г. по описа на ОС-Благоевград. С въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 307/26.03.2007 г. по гр. д. № 1197/2005 г. съдът се е произнесъл и по двете въззивни жалби, като е оставил в сила постановените от районния съд основно решение № 150/15.04.2003 г. и допълнително решение № 3358/20.07.2005 г. по гр. д. № 476/2001 г. Въззивното решение е обжалвано от двамата ищци С. С. Е. и В. С. Е., като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Считат, че решението следва да се отмени на основанията по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК с всички законни последици. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на исковата молба е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК. Във връзка с преценката за наличие на правен интерес от предявения установителен иск (абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск) исковата молба не съдържа данни към датата на подаване на исковата молба процесният парцел **** чие владение се е намирал. Ако към датата на исковата молба процесният имот е изцяло във владение на ответниците ищците имат правен интерес от предявяване не на установителен иск, а на осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС. На второ място, налице е противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на иска, в който аспект исковата молба не е съобразена с изискванията на чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" ГПК. С обстоятелствената част на исковата молба ищците се позовават на нот. акт № 1* том I, рег. № 3* нот. д. № 696/2000 г., видно от който двамата ищци заедно с техните братя Н. С. Е. и И. С. Е. са признати за собственици на процесния недвижим имот, а с петитума на исковата молба двамата ищци претендират да им се признае, че са собственици на целия имот. На трето място, пред районния съд ищците са предявили за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК по отношение на парцел ****, имот пл. № 45, кв. 36 по плана на с. С. и отделен иск с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 92 ЗС по отношение на построената в парцела триетажна жилищна сграда. Районният съд изрично е отказал да допусне обективно съединение на исковете видно от протоколно определение от 10.12.2001 г. и е посочил на страните по делото ясно и категорично, че приема за разглеждане само първоначално предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК. При съществено процесуално нарушение на чл. 103, ал. 2, предл. 2 ГПК въззивният съд е приел, че районният съд е приел за разглеждане и двата иска и е върнал делото на районния съд допълнително решение по неприетия за разглеждане иск с правно основание чл. 108 ЗС. Постановеното от районния съд допълнително решение е процесуално недопустимо. Въззивното решение, с което е оставено в сила допълнителното решение на районния съд е също процесуално недопустимо и двете решения следва да се обезсилят. В частта на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по основното решение на районния съд въззивното решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да остави без движение исковата молба и да даде указания за уточняване защитаваното от ищците субективно материално право (т. 4 ТР № 1/2001 г. ОСГК, ВКС) съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.