Решение № 3053 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2008 г.

Решение № 3053 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10987/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 211к от Закона за митниците. Образувано е по касационна жалба на Директора на РМД гр. Бургас подадена чрез процесуалния му представител против Решение № 720 от 29.07.2008 г. по адм. д. № 625 от 2008 г. на Бургаския административен съд, първи състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съда да отмени решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Пристанище Бургас" ЕАД, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Началникът на Митница Бургас, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени в касационната жалба намира, че тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното решение Бургаски административен съд е отменил Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 16/2008 г., издадено от Началника на Митница-Бургас, потвърдено от Директора на РМД Бургас, в частта, с която е определено жалбоподателят да заплати публични държавни вземания за ДДС - 8 907 лв., както и дължимата законна лихва съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ до окончателното й заплащане. За да отмени митническия акт на Митница - Бургас, административният съд се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара - по газенето на кораба "драфт сървей" и на ж. п. кантар, като в международната практика в корабоплаването се приемат за нормални разликите в рамките на + (- 0.5 % от товароносимостта на кораба или нормална би била грешка от порядъка на +)- 382000 кг. за количеството возено с процесния кораб. Вещото лице е констатирало, че прилагайки обичайната практика при претегляне на стоката на жп кантар към конкретния случай би била приблизително от 66450 кг. до 159480 кг. в по-малко. Следователно в конкретния случай признатата от административния съд в по-малко в размер на 368 080 кг. в минус от драфт сървей и теглене на жп кантар е в нормален порядък. Изложеното е дало основание на решаващия съдебен състав да приеме, че тази разлика не се дължи на лошо съхранение от страна на жалбоподателя или посегателство, поради което не е налице установена липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС и за констатираната от митническите органи разлика между обявеното количество стока оставена за съхранение и тази, която е била експедирана, не следва да се начислява данък добавена стойност. От фактическа страна е установено, че след разтоварване на процесната стока е съставен Генерален акт № 99/24.04.2007 г., в който като действително разтоварено количество желязна руда е посочено тегло в размер на 13296610 кг. След експедирането на стоката на партиди и претеглянето й е установено окончателно количество в размер на 13248870 кг., за което е дадено митническо направление "транзит в страната". За получената разлика от 215850 кг. по-малко, не е дадено митническо направление. Според мотивите, изложени в обжалвания административен акт, това са липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ във вр. с чл. 12, ал. 2 от ЗДДС, за които търговецът, получил разрешение за управление на временен склад, в случая "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас, дължи на осн. чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците ДДС в размер на 8907 лв., както и законни лихви. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза по делото, винаги има несъответствие в резултатите от двата вида измерване - по газенето на кораба и по тегленето на кантар, поради несъвършенството на методите и измервателните уреди. Международно приета практика в корабоплаването е да се приема, че е допустима разлика в резултатите от + (- 0.5 % от дедвейта на кораба, който в случая не е известен, но със сигурност е равен или по-голям от товара. Освен това, налице са загуби от разпиляване на стоката и от влага, които не могат да бъдат конкретно определени. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е нарушена и материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС, според която ДДС се дължи в случаите, когато е налице освобождаване или отклоняване на стоки от митнически контрол, освен ако има доказателства за друго. В процесния случай е налице посоченото изключение на правната норма на чл. 12, ал. 2, а именно - доказателства за друго. По тези съображения Върховният административен съд, Първо А отделение, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,