Решение № 12652 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2020 г.

Решение № 12652 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6775/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 806 от 21.04.2020 г., постановено по адм. дело № 254/2020 г. Административен съд (АС) - Пловдив, е обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", като е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя В. Ч. разноски по делото в размер на 510, 00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – гр. София, чрез неговия процесуален представител ст. юрк. К. Недялкова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат конкретни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Пловдив. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. Ч. от [населено място], [област], чрез процесуалния си представител адв. Е. Попова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съгласно приложен договор за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си АС - Пловдив е обявил за нищожен АУПДВ № 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на В. Ч. на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчнo-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено задължение в размер от 6 867, 20 лeвa, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР 2007-2013 г.), направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)", дейност с код АП49, за кампания 2014 г., във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16.20.0614/47848 от 26.04.2014 г. За да постанови този резултат, АС – Пловдив е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от материално некомпетентно лице. Изводът си първоинстанционният съд е мотивирал при съобразяване приложеното по делото копие на Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "3емеделие", с която на основание чл. 20, т. 2 и т. З и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник (УП) на Държавен фонд "Земеделие", Решение на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" по т. 6. 2 от протокол № 114 от 15.06.2017 г. и с оглед оптимизиране дейността на ДФ "Земеделие" като Разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания, на заместник изпълнителния директор на ДФ "3емеделие" - П. С., издала оспорения по делото акт, са делегирани редица правомощия. Съдът е приел, че според т. 3 от посочената заповед, на заместник изпълнителния директор на ДФ "3емеделие" е делегирано правомощието да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.), като съгласно чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., в приложима редакция към 12.11.2019 г., с Наредбата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), изчерпателно изброени в 30 точки, между които не фигурира мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. В допълнение административният съд е посочил, че в издадения АУПДВ няма изрично направено посочване на акта, по силата на който издателят му (заместник изпълнителния директор на ДФ "3емеделие") упражнява правомощието по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП на изпълнителния директор на фонда. Посочено е също, че по делото не са ангажирани доказателства, че към 12.11.2019 г. е налична заповед по смисъла на чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, с която изпълнителният директор на ДФ "3емеделие" е делегирал правомощието си по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП на заместник изпълнителния директор на фонда. На основание изложеното е направен краен извод, че липсата на материална компетентност, като абсолютна предпоставка за валидността на административния акт, представлява съществен порок, водещ до неговата нищожност, което обуславя необходимостта от прогласяването й. Решението на АС - Пловдив е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че АУПДВ е издаден от материално некомпетентен орган предвид приложената по делото заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на зам. изпълнителните директори са делегирани конкретни правомощия. Посочва се, че заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е допълнена със Заповед № 0 З-РД/715-2 от 13.12.2018 г., с която са създадени нови точки 18, 10, 20 и 21, като съгласно т. 20 от същата на П. С. – заместник изпълнителен директор е делегирано правомощието да издава и подписва АУПДВ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., поради което счита, че оспореният АУПДВ не е нищожен, тъй като е издаден от лице, което притежава необходимата материална компетентност. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че с АУПДВ № 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 27, ал. 3, 5 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК на В. Ч. е установено задължение в размер от 6 867, 20 лeвa, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" ПРСР 2007-2013 г., направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)", дейност с код АП49, за кампания 2014 г., във връзка с подадено заявление за подпомагане с УИН 16.20.0614/47848 от 26.04.2014 г. На първо място във връзка с установяване компетентността на органа - издател на процесния АУПДВ по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г., настоящият съдебен състав следва да съобрази съдържащото се в заверено копие на Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и Заповед № 03-РД/715-2 от 13.12.2018 г. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" относно делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - П. С. В тази връзка следва да бъде посочено, че въпреки че в АУПДВ № 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" липсва изрично посочване на влезли в сила заповеди № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. и № 0 З-РД/715-2 от 13.12.2018 г. на изпълнителния директор ДФ "Земеделие", принципно това само по себе си не обуславя извод за липсата на компетентност у издателя на акта. Неправилно първоинстанционният съд е извел извод за нищожност на издадения АУПДВ. Само пълната липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е правно основание, и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на оспорения административен акт. Наред с изложеното съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.