Решение № 5521 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2012 г.

Решение № 5521 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Максима транс" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1237/9.07.2012 г. по адм. д. № 1641/2011 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 201002200/1.04.2011 г. на ТД на НАП - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 201002200/1.04.2011 г. на ТД на НАП - Бургас, с който за периода м. 2, 4 - 12.2009 г. и м. 1 - 8.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 30 109,91 лв. и са начислени лихви по фактури на "ОМВ България" ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на дизелово гориво и бензин не са осъществени. В РА са определени и задължения по ЗКПО за 2009 г. като е увеличен финансовият резултат на основание чл. 26, т. 2, чл. 16 и чл. 10 ЗКПО със стойността по фактурираните неосъществени доставки и е определен допълнителен корпоративен данък 429,27 лв. с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод законосъобразно определяне в РА на задълженията на ревизираното лице за периода м. 2, 4 - 12.2009 г. и м. 1 - 8.2010 г. и в частта по ЗКПО за 2009 г. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е дал правилни отговори, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е отхвърлил като недоказан доводът на касатора, че горивата са зареждани в хладилните агрегати на автомобилите на ревизираното лице, за което твърдение не са представени доказателства по делото. Обосновано съдът е приел, че спорните фактури за зареждане по 40 до 60 л. горива в една бензиностанция за един ден през кратки интервали от време не са достатъчни, за да се приеме, че по тях е заредено гориво в собствените на ревизираното лице 9 бр. товарни автомобили - влекачи и полуремаркета с резервоари с вместимост от 1000 до 1500 л. Представените пътни листове не съдържат часове на тръгване и пристигане, нито данни за престой, поради което не могат да бъдат обвързани със спорните фактури. Касаторът извършва превози в страната и в чужбина, и след преценка на събраните доказателства съдът обосновано е приел, че не е доказано горивата по спорните фактури да са заредени на автомобилите на ревизираното лице и да са разходвани от тях. Правилен е изводът на съда, че наличието на фактури не е достатъчно, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и за правилно приложение в РА на цитираната разпоредба и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Обоснован е изводът на съда в частта по ЗКПО за правилно приложение на чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО, тъй като фактурите, съставени за неосъществени доставки не отразяват вярно стопанската операция. Неоснователен е доводът на съда за нарушение на процесуалните правила като не е възприел заключението на вещото лице. Съдът е спазил чл. 202 ГПК като е обсъдил заключението наред с останалите доказателства по делото и обосновано е приел, че заключението е изградено на предположения и не установява зареждане на горивата по спорните фактури в товарните автомобили на касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,