Решение № 48 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2019 г.

Решение № 48 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощник, срещу Решение № 142 от 16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 137/2018 г. от Административен съд Силистра. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на ищцовата претенция. Окръжна прокуратура Силистра е депозирала отговор на касационната жалба, на осн. чл. 213а АПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Ответната страна – П. Йовев не взема становище. Представляващия го защитник – адв. Великов от АК – Силистра, в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба като счита, че съдебното решение е правилно досежно констатираната от съда основателност на претенцията, но неправилно досежно размера на присъденото обезщетение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Пред първостепенния съд П. Йовев е предявил иск срещу СДВР при МВР за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., вследствие незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа в поделения на МВР", отменена от съда, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата в размер на 1 142.28 лв., считано от датата на увреждането - 09.03.2017 г. до предявяване на исковата молба - 06.08.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата, следваща предявяването на исковата молба, до окончателното изплащане. Неимуществените вреди са конкретизирани като тревожност и стрес, загуба на самочувствие, душевни и физически страдания, трайно усещане за проявена несправедливост от страна на държавата, превес на негативните преживявания, намаляване на работоспособността в личен и служебен план, уронване честта и достойнството на ищеца вследствие създалото се впечатление за наличие на основания за задържане в поделенията на МВР, което впечатление е обусловило и прекратяване трайната връзка с приятелката на ищеца. С обжалваното решение Столичната дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на П. Йовев сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 225-ЗЗ-365 от 09.03.2017 г. на старши полицай при СДВР-София, сектор ООП, ведно със законна лихва в размер на 287 лв., за периода от 09.03.2017 г. до предявяване на иска – 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху 2 000 лева, считано от деня, следващ предявяването на иска - 07.08.2018 г., до окончателното й изплащане, като иска е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до предявения размер от 8 000 лв., както и искът за мораторна законна лихва за сумата над 287 лева до предявения размер от 1 142 лв. - изтекла за периода: 09.03.2017 г. - 06.08.2018 г. Със същото решение Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на ищеца сумата от 420 лв. и на Окръжна прокуратура Силистра сумата от 200 лв., представляващи разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът е отхвърлил претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът, въз основа на анализа на доказателствата по делото е приел за установено, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Като е съобразил характера на деянието и вредата, естеството и степента на претърпените морални страдания и периода на понасяне на неблагоприятните последици, съдът е счел, че справедливият паричен еквивалент на вредата следва да се определи на 2 000 лв. със законовите последици и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон при обсъждане на размера на обезщетението. В мотивите си съдът изрично е посочил, че при преценката си е съобразил заключението на съдебно-психологическата експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели, характера на действията на длъжностните лица на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания и периода на понасянето им, въз основа на които и на осн. чл. 52 ЗЗД е преценил, че справедливият паричен еквивалент на вредата следва да се определи на 2 000 лева. Възраженията, че съдът не е преценил предишното емоционално състояние на ищеца, социално-икономическото развитие на страната и неговото влияние върху ищеца, възможните битови и служебни трудности, които биха били една възможна и вероятна причина за причиняване на душевни страдания у едно лице са неоснователни. Съдът има за задача да установи, освен наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт и вреда, още и пряката и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, по съответния ред, административен акт и настъпилата вреда, а в случая това е установено с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, установена от закона и свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. В случая задържането на ищеца не е извършено на законово основание и свободата му е била ограничена необосновано, в нарушение на нормите на националния закон и на ЕКПЧОС, което е установено с влязъл в сила съдебен акт. Със същият акт е установено нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК при упражняването на правомощията на администрацията. Установено е също засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът (в случая ПАМ) се издава. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, когато чрез нея полицейският орган изпълнява служебните си задължения и осъществява неотложни действия във връзка с нея, които в обратен случай биха били възпрепятствани с оглед поведението на задържаното лице. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧОС (Никой не може да бъде лишен от свобода освен в точно и изчерпателно посочените от нормата случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона... ), отнесени към настоящия конкретния казус водят до извод, че за задържането на жалбоподателя не са били налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост от това, в името на обществения интерес да бъде ограничена свободата му. Продължителността на задържането - 1 час и 40 минути – не го прави по-малко незаконосъобразно и унизително, както правилно е приел решаващият състав. С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че размерът на обезщетението в случая е правилно и справедливо определен. Неоснователно е и възражението за неправилно определяне на разноските по делото. Съдът се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото и нормата на закона – чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ и е редуцирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с 25 %. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение