Решение № 2235 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2015 г.

Решение № 2235 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Спортно училище /СУ/ "Св. Климент Охридски" - гр. Враца, подадена чрез пълномощника му адв. Р. А. Жалбата е против решение № 196 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 170/2015 г. на Административен съд Враца. С него е обявена за нищожна заповед № 340/10.03.2015 г. на директора на СУ "Св. Климент Охридски" - гр. Враца, с която е обявен ЕТ "Д. - В. Б." за спечелил търга за отдаване под наем на обект пореден № 1 - павилион за продажба на закуски в сградата на СУ "Св. Климент Охридски". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдена заповед № 340/10.03.2015 г. на директора на СУ "Св. Климент Охридски". Ответникът ЕТ "М. Г.", чрез пълномощника си адв. М. Б., с представени отговор на касационната жалба и писмена защита с характер на писмени бележки, счита обжалваното решение за правилно. Моли същото да бъде потвърдено. Заинтересованите страни ЕТ "В. - В. Х." и ЕТ "Д. - В. Б.", не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспорваното решение № 196 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 170/2015 г. на Административен съд Враца, е обявена за нищожна заповед № 340/10.03.2015 г. на директора на СУ "Св. Климент Охридски" - гр. Враца. С нея е обявeн ЕТ "Д. - В. Б." за спечелил търга за отдаване под наем на обект пореден № 1 - павилион за продажба на закуски в сградата на СУ "Св. Климент Охридски". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е постановена от некомпетентен орган. Тълкувайки разпоредбите на чл. 14, ал. 7 във вр. с ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, в приложимата редакция, както и на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, административният съд е счел, че в относимите правни норми не е предвидена законова възможност общинският съвет да делегира правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА на други органи, нито да се делегира правомощието по провеждане на търга на друго лице освен единствено компетентния орган - съответния кмет. Процесната заповед е била издадена при липса на материална компетентност, тъй като търгът бил проведен при липса на решение на Общински съвет - Враца за провеждането му и от длъжностно лице, което не е надлежно оправомощено да издава заповеди от вида на оспорената. Административният съд е обсъдил представеното по делото решение № 207/11.09.2008 г. на Общинският съвет - гр. Враца, и е приел, че с него се са били делегирани правомощия на директорите на училищата да приемат решения за провеждане на търг. Обжалваното решение е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на ЗОС, ЗМСМА и издадената на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС от Общински съвет - Враца Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Според чл. 14, ал. 7 от ЗОС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗОС след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12 от ЗОС, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление. Нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗОС разписва, че отдаването под наем на имоти се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Относима в случая са и разпоредбите на чл. 12 от ЗОС, като според ал. 4 редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Анализът на тези разпоредби сочи, че е допустимо имотите - общинска собственост да бъдат предоставяни за управление на юридически лица и звена на бюджетна издръжка /чл. 12 от ЗОС/, но не е допустимо управляващите тези общински имоти сами да организират и провеждат търгове и конкурси за отдаването им под наем. Единствено разписаното тяхно правомощие е те да сключват договори за наем /чл. 14, ал. 2, изр. 2 от ЗОС/, при това само след провеждане на търг или конкурс и след изрично упълномощаване за това от кмета на общината. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № ТР-4/2002 г. на Общо събрание на съдиите на ВАС, могат да се делегират права само в случаите, в които това е изрично предвидено в закона. Съобразно това Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС може само да регламентира процедурата /реда/ за представяне под наем на общинските имоти, не и да предвиди възможност за делегиране на права за провеждане на търгове и конкурси от лицата, на които са предоставени общинските имоти, след като възможност за такава делегация не е предвидена в коментираните по-горе правни разпоредби. В случая правилно административният съд е приел, че процесната заповед на директора на СУ "Св. Климент Охридски" - гр. Враца е издадена от некомпетентен орган. Той не е могъл нито да вземе решение за отдаване под наем на предоставения му за управление общински имот /това е правомощие на ОС Враца/, нито да организира и проведе публичния търг за отдаване под наем на същия /това е правомощие на кмета на Община Враца/. Като е издал заповед, с която е обявен спечелилия търга, той е издал нищожен административен акт. Затова с обжалваното съдебно решение правилно е обявена тази нищожност. Неоснователни са касационните оплаквания, основани на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от НРПУРОИ. Първата разпоредба разписва, че имоти или части от тях - общинска собственост, предоставени за управление на училища, могат да се отдават по наем чрез публично оповестен търг/конкурс. А според втората норма общинският съвет делегира права на директорите на училищата да отдават под наем обектите при спазване на установената процедура със ЗОС и настоящата наредба, като същите се отчитат за дейността по управлението на общинска собственост в края на всяка учебна година пред кмета на общината. Тези разпоредби не е са специални спрямо описаните по-горе норми от ЗОС и ЗМСМА /както неправилно счита касаторът/, а са разпоредби от по-нисък ранг /подзаконови/ и те не могат да уреждат права, каквито не са законово уредени. Освен това в случая те и не противоречат на нормите от законите. Единствено спор може да се породи за нормата на чл. 16, ал. 2 от НРПУРОИ, според която общинският съвет делегира права на директорите на училищата да отдават под наем обектите. В тази норма обаче няма делегирани права за вземане на решение и провеждане на търгове. Единствено делегираните права са за отдаване под наем, което следва са се приеме като функция на законовата уредба в чл. 14, ал. 2, изр. 2 от ЗОС за възможност за делегиране правомощия за сключване на договори за наем. Всяко по-разширително тълкуване би противоречало на обсъдените разпоредби от ЗОС и ЗМСМА. Този смисъл на чл. 16, ал. 2 от НРПУРОИ следва и от изричната уредба в чл. 51 и сл. от НРПУРОИ, /които са в пълно съответствие с чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС/ изискващи решение на Общинския съвет за откриване на търга и провеждането му от кмета на общината, който издава и крайния акт, с която обявява спечелилия търга /чл. 64 от НРПУРОИ/. Изводите на настоящия съдебен състав са в същия смисъл и с решение № 5887 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 3470/2015 г. на ВАС, IV отд. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение, с което е обявена за нищожна заповед № 340/10.03.2015 г. на директора на СУ "Св. Климент Охридски", е правилно, тъй като не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника - ЕТ "М. Г.", искане за присъждане на направените от него разноски по делото - за адвокатско възнаграждение. Искането за присъждането им е своевременно направено и е доказано с представения по делото договор за правна помощ и съдействие. Затова касаторът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ "М. Г." сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,