Решение № 7870 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2021 г.

Решение № 7870 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2021 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия органа на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 -2020 г., гр. София, ул. "Триадица" № 2 срещу Решение № 208 от 17.12.2020 г. на Административен съд - Видин по административно дело № 123/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил т. 1 от Решение №РД-05-51 от 28.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на "Българска информационна агенция" ЕООД за проектно предложение BG05 M90 P001-1. 057-0218.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът правилно е определил спора по делото, но е направил неправилни фактически и правни изводи. Неправилно съдът приема, че органът е длъжен да предприеме действия за уведомяване на кандидата чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) или "чрез официална кореспонденция на хартия" като не е отчел чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), както и изрично посоченото в Условията за кандидатстване по процедура BG05 M90 P001-1. 057 "Умения". Не е отчел, че ИСУН не позволява самото изпратено чрез нея съобщение да бъде подписано с електронен подпис, което налага използването на имейл.

Неправилно съдът приема, че органът е този, който трябва да докаже факта кога и дали електронното писмо е постъпило в електронната система на кандидата. Сочи, че именно кандидатът е посочил информационната система, чрез която да му бъде доставяно съобщението, а факта, че използва безплатна, поради което и ограничена версия, е въпрос на негов избор. Прави анализ и на приетата по делото съдебна експертиза като счита изводите й за неотносими за доказателствената тежест.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Българска информационна агенция" ЕООД. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от пълномощник И. Димитров.

1. Ответникът по касационната жалба – "Българска информационна агенция" ЕООД, счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и счита за правилен извода на съда за допуснато от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неуведомяване за необходимостта от представяне на изискуемите документи. Счита, че доказателствената тежест за надлежното поучаване на съобщението е на органа. Позовава се на съдебната експертиза.

За правилен счита извода на съда за недоказана хипотезата на чл. 38, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. А., Адвокатска колегия, гр. Видин.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 01.02.2019 г., със Заповед №РД01-86, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. открива процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05 M90 P001-1. 057 "Умения" по приоритетна ос 1 "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места" и одобрява документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

1. В установения срок "Българска информационна агенция" ЕООД подава проектно предложение "Квалифицирани служители в БИА".

1. На 10.10.2019 г., с Решение №РД-05-258 по чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. одобрява доклада на оценителната комисия като проектното предложение на "Българска информационна агенция" ЕООД е включено в списъка по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ.

1. На 05.12.2019 г., с Решение №РД05-303, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. одобрява за финансиране предложенията по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ, в т. ч. проектното предложение на "Българска информационна агенция" ЕООД.

1. На 06.12.2019 г. компетентен служител на Управляващия орган – оправомощен със Заповед №РД-01-1055 от 10.12.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган да осъществява комуникация с одобрените кандидати, изпраща от електронна поща с адрес – [електронна поща] на електронна поща с адрес – infoagency. bg@gmail. com съобщение на "Българска информационна агенция" ЕООД за Заповед №РД-05-303, както и за предстоящо уведомяване на имейла, с който кандидатът е регистриран в ИСУН, за представяне на необходимите доказателства за сключване на административен договор, като уведомяване ще бъде осъществено и допълнително по телефона. На електронната поща, от която е изпратено електронното съобщение, е получено потвърждение, че доставката е завършена, но не е изпратено уведомление за доставка от целевия сървър (Delivery to these recipients or groups is complete, but no delivery notification was sent by the destination server).

1. На 23.01.2020 г. компетентен служител на Управляващия орган изпраща от електронна поща с адрес – [електронна поща] на електронна поща с адрес – infoagency. bg@gmail. com съобщение на "Българска информационна агенция" ЕООД за документите, необходими за сключване на договора за безвъзмездна помощ. В съобщението е посочен срок – 22.02.2020 г., за представяне на исканите документи, указано е, че същият е преклузивен, и е подписано с електронен подпис. На електронната поща, от която е изпратено електронното съобщение, е получено потвърждение, че доставката е завършена, но не е изпратено уведомление за доставка от целевия сървър (Delivery to these recipients or groups is complete, but no delivery notification was sent by the destination server). На посочения телефонен номер служителят не е осъществил контакт с дружеството, въпреки направения опит.

1. На 28.02.2020 г., с т. 1 на Решение №РД-05-51, издадено на основание чл. 38, т. 3, пр. 2 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектното предложение на "Българска информационна агенция" ЕООД поради непредставяне в срок на исканите доказателства за съответствие с изискванията.

1. На 28.02.2020 г. служител на "Българска информационна агенция" ЕООД установява контакт по телефона със служител на Управляващия орган, който го уведомява, че срока за представяне на исканите документи е изтекъл на 22.02.2020 г.

1. На 02.03.2020 г. компетентен служител на Управляващия орган изпраща от електронна поща с адрес – [електронна поща] на електронна поща с адрес – infoagency. bg@gmail. com съобщение на "Българска информационна агенция" ЕООД за Решение №РД-05-51. На електронната поща, от която е изпратено електронното съобщение, е получено потвърждение, че доставката е завършена, но не е изпратено уведомление за доставка от целевия сървър (Delivery to these recipients or groups is complete, but no delivery notification was sent by the destination server).

1. На 17.03.2020 г. в Управляващия орган е заведена жалба на "Българска информационна агенция" ЕООД срещу Решение №РД-05-51 на ръководителя на Управляващия орган, в която се сочи, че жалбата е подадена в срок.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД01-268 от 04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Спасов – служителят на Управляващия орган, изпратил електронното съобщение на 23.01.2020 г., и Иванов – служител на "Българска информационна агенция" ЕООД, обслужващ електронната поща на дружеството.

1. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-компютърна експертиза.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема за установено от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, но при издаването му органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема за недоказано, че уведомлението от 23.01.2020 г., съдържащо указание за представяне на доказателства за сключване на административен договор, е получено от жалбоподателя. От доказателствата се установява, че електронното съобщение е изпратено на 23.01.2020 г., но няма доказателства за неговото получаване. Органът не е предприел действия по уведомяване чрез ИСУН, "чрез официална кореспонденция на хартия" или по реда на чл. 18 а, ал. 7 АПК.

С оглед на визираното в т. 24. 7. и т. 21 от Условията за кандидатстване съдът приема, че жалбоподателят е предоставил на органа коректни идентификационни данни за кореспонденция, в т. ч. и електронен адрес, като с него е осъществявана комуникация чрез ИСУН. За неоснователен приема довода на органа, че комуникацията чрез ИСУН е ограничена до момента на одобрение на проектното предложение, тъй като няма забрана комуникацията да се извършва чрез нея и след това.

Съдът приема, че чл. 9 и 10, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ не доказват тезата на органа за получаване на електронното съобщение, а доказателствената тежест е негова. При липса на пълно доказване на факта на получаване от жалбоподателя на уведомлението от 23.01.2020 г. съдът приема, че срокът за представяне на исканите доказателства не е започнал да тече. Органът е следвало да уведоми по надлежния начин жалбоподателя за дадените указания и като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът счита извода си за подкрепен и от заключението на приетата съдебна експертиза, която дава заключение за невъзможност да се установи дали спорното съобщение е преминало през системата на Google и дали в тази система се съдържат данни за това съобщение с оглед на изтеклия шестмесечен срок за съхранение на информацията от Google.

Приема, че датата на поканата за представяне на доказателства е елемент на фактическия състав и същата не следва да се презумира, тъй като за страната произтичат неблагоприятни правни последици от пропускането на срока.

С оглед на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя като връща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение и възраженията на ответника сочат, че спорът по делото е осъществено ли е валидно съобщението по чл. 38, ал. 2 ЗУСЕСИФ, за да породи целените правни последици?

Безспорно е, както приема първоинстанционният съд, че факта на получаване на уведомлението по чл. 38, ал. 2 ЗУСЕСИФ е релевантен за преценката за изпълнение на дадените от органа указания в срок и с оглед на това за законосъобразността на оспорения акт. Безспорно е също, че осъществяването на този релевантен факт не може да се презумира. Но преценката за неговото осъществяване следва да бъде направена при отчитане на два фактора – първият, установеният между страните начин на комуникация, и вторият – възможностите на техническите средства за доказване на факта, които фактори от своя страна предопределят доказателствената тежест на релевантните факти.

Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗУСЕСИФ производствата пред управляващия орган по закона може да се провеждат и посредством ИСУН при условията и по реда определени с акта по чл. 23 ЗУСЕСИФ. Актът по чл. 23 ЗУСЕСИФ е Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (Наредбата). Съгласно чл. 2, т. 2 от Наредбата тя се прилага при извършване посредством ИСУН на действия в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основата на одобрено проектно предложение, когато това е предвидено в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

По делото е безспорно, че с акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган изрично е регламентирал начина на подаване на проектни предложения, както и начина на комуникация с комисията по чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ - чрез електронната поща на кандидата, асоциирана с профила му в ИСУН като за дата на получаване на съобщението се счита датата, отбелязана в ИСУН – т. 21 и 22 от Условията за кандидатстване. Приложение т. 25. 3. на Условията за кандидатстване е "Документи за информация", в който фигурират и Указания за попълване на формуляр за кандидатстване. На първата страница на Указанията за попълване на формуляр за кандидатстване е посочено: "... моля да се запознаете с Ръководство за работа със системата, на следния интернет адрес: https: //eumis2020. government. bg/. В допълнение е препоръчително да ползвате и Ръководство за работа със системата, публикувано в потребителския модул на ИСУН. " От съдържанието на тези документи е безспорно, че системата ИСУН работи чрез създаване и активиране на потребителски профил, който е асоцииран с имейл адрес, както и че подписани с квалифициран електронен подпис документи се "качват" във формуляра за кандидатстване, но самата система ИСУН не позволява изпратеното чрез нея електронно съобщение да бъде подписано с електронен подпис.

Безспорно е също, че в Условията за кандидатстване – т. 24. 7., изрично е посочено, че уведомяването на одобрените кандидати се извършва чрез официална кореспонденция на хартия или по електронен път, като управляващият орган не носи отговорност за грешни или непълни данни за кореспонденция, предоставени от самите кандидати.

Така установеният ред за комуникация видно е различен на фаза кандидатстване и оценяване на проектните предложения и на фаза сключване на административен договор. Какви са били мотивите на органа за приетото различие в начина на комуникация е ирелевантно (макар очевидно да е следствие на функционалните характеристики на системата ИСУН), тъй като то е установено във влязъл в сила общ административен акт, който кандидатът е имал възможност да оспори и нещо повече, с който надлежно е бил запознат, възползвал се е от установеното в него и в резултат на това проектното му предложение е било одобрено за финансиране.

Следователно по делото е безспорно, че нормативно установеният способ за комуникация с кандидатите, чиито проектни предложения са одобрени за финансиране, е чрез уведомление, връчено на хартиен носител или в електронен вид като електронният вид комуникация не е чрез системата ИСУН, а по електронен път, т. е. на посочения от кандидата електронен адрес за комуникация, и което е изключително важно за този начин на комуникация не е регламентиран изрично специфичен способ за доказване на получаването на уведомлението. Законодателят не е поставил използването на способите в определена зависимост или последователност, поради което който и от тях да е използван, би бил допустим.

С оглед на това, който и от способите органът да е използвал, стига чрез него да е постигната целта на уведомяването, с оглед на установените способи на доказване на получаването, той би бил законосъобразен и валиден, т. е. би породил целените правни последици.

По делото също така е безспорно, че електронният адрес на кандидата е предоставен от него, на точно този адрес е изпратено процесното съобщение от 23.01.2020 г., както и тези от 06.12.2019 г. и на 02.03.2020 г., т. е. преди и след процесната дата 23.01.2020 г., които одобреният кандидат не оспорва, че са получени. Безспорно е също, че при изпращане на първото и третото съобщение изпращащият е получил абсолютно идентични съобщения за доставянето на съобщенията с това, което е получил и на процесното съобщение. И при трите изпратени съобщения полученото потвърждение е, че доставката е завършена, но не е изпратено уведомление за доставка от целевия сървър (Delivery to these recipients or groups is complete, but no delivery notification was sent by the destination server).

От доказателствата по делото е безспорно, че към датата на приключване на устните състезания в първоинстанционното съдебно производство не е възможно да се установи дали процесното съобщение е било в пощенската кутия на получателя на дата 21.01.2020 г. поради срока за съхранение на данните в системата на Google Inc. - предоставящ безплатната услуга за уеб-базирана, POP (post office protocol) и електронна поща, ползвана от кандидата и посочена от него като адрес за комуникация. Но този факт сам по себе си не доказва неизпращане на процесното съобщение.

Що се отнася до извода на вещото лице, че при проверката на компютъра, на който е ползван имейла на изпращача - [електронна поща], изпратеният на 21.01.2020 г. имейл не е намерен в папка "Изпратени", а в отделна такава, от този факт също не следва извод, че процесното съобщение не е било изпратено на процесната дата от посочения адрес. Първо, няма нормативно задължение за изпращащия да съхранява единствено в папка "Изпратени" в пощенската си кутия изпратените писма. Второ. Такова изискване не е било установено във влезлите в сила актове, регламентиращи начина на комуникация между органа и одобрения кандидат. И трето. Даденото от органа обяснение е логично – поради огромния брой изпращани съобщения до различни кандидати – става въпрос за електронна поща на нарочен служител, чиято задача е именно да осъществява комуникацията по електронен път с одобрените кандидати – в тази процедура само одобрените кандидати са 205, информацията е прехвърлена за съхранявана на друго място.

Не доказва неизпращане на процесното съобщение и извода на вещото лице, че при отваряне на процесното съобщение е установено съобщение за липса на валиден електронен подпис, тъй като този извод не отчита факта, че към датата на отваряне на процесното съобщение от вещото лице срокът на валидност на поставения електронен подпис е изтекъл.

Съвкупният анализ на така установеното сочи, че първо, с влязъл в сила общ административен акт е установено задължението на кандидата да посочи електронен адрес за комуникация, като в случая е използван именно този електронен адрес. На етапа на сключване на договора комуникацията не се осъществява посредством ИСУН, а чрез посочения от кандидата електронен адрес. С оглед на това възраженията на кандидата свързани с неизползване от органа на системата ИСУН са неоснователни – органът няма задължение да използва системата ИСУН за комуникация с одобрения за сключване на договора кандидат. Задължение има за използване на посочения от кандидата електронен адрес. Тогава, когато във влязъл в сила административен акт изрично е определен начинът на комуникация с органа за него не е налице задължение да използва абсолютно всички възможни способи за комуникация. В хипотеза като процесната, когато става въпрос за административно производство с конкурсен характер, спазването на предварително установения начин на комуникация е въпрос на спазването на принципите на самото конкурсно производство – в случая на принципите на чл. 29, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Органът е длъжен да прилага еднакви способи за комуникация с всички одобрени кандидати, а не да прилага по свое усмотрение различни възможни към различните участници.

Второ. За да породи валидни правни последици комуникацията чрез посочения електронен адрес трябва да отговаря на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Това значи, че електронното съобщение трябва да бъде подписано с електронен подпис – функция, която ИСУН не предоставя за самия електронен документ. Няма нормативно установено задължение за органа да удостоверява по определен специфичен начин получаването на изпратено от него съобщение в пощенската кутия на одобрения кандидат. Няма и изрична такава уговорка между страните. С оглед на това приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8 ЗЕДЕУУ, съгласно която потвърждаване на получаването на електронното изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго, а в случая те не са. Независимо от горното следва да се посочи, че полученото от органа съобщение за доставяне удостоверява доставянето. То не удостоверява отварянето на полученото съобщение, но такова изискване не съществува нито в административен, нито в нормативен относим акт, нито е договорено между страните.

Трето. От горното следва, че органът е използвал един от двата законосъобразни начина за комуникация с одобрения кандидат – чрез посочената от него електронна поща.

Четвърто. Използваният законосъобразен способ за съобщаване, с оглед на доказателствата по делото, е надлежно осъществен – в съответствие с административно и нормативно установените изисквания. Съобщението е изпратено на посочения от одобрения кандидат електронен адрес, макар и нормативно, с оглед на чл. 8 ЗЕДЕУУ, да не е необходимо потвърждение на получаването, такова е получено, не е договорено между страните изрично друго относно настъпването на релевантния факт – получаване на съобщението, като при това при същите факти другите две съобщения са надлежно приети за получени от кандидата. Тъй като за органа не е налице задължение за получаване на потвърждение на електронното изявление за него не може да възникне доказателствена тежест да докаже този факт в хода на съдебното производство.

И пето. Използването на един от двата установени способа за комуникация при постигнат резултат за уведомяване в съответствие с нормативните изисквания освобождава органа от задължение да използва и другия установен способ за комуникация, тъй като дори и да го използва това не би довело до новиране на срока за изпълнение на указанията.

С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е издал акта си, без да извърши надлежно уведомяване на одобрения кандидат за възможността да представи необходимите документи, и без в хода на съдебното производство да докаже надлежно извършено валидно уведомяване, е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. При така установено по делото от фактическа и правна страна съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на "Българска информационна агенция" ЕООД срещу Решение №РД-05-51 на ръководителя на Управляващия орган.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Министерството на труда и социалната политика направените за двете инстанции делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 597, 76 лв. държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя на по 100, 00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд