Решение № 4515 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2012 г.

Решение № 4515 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив срещу решение № 1587/4.07.2012 г. по адм. д. № 162/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово решение № 1894/22.12.2011 г., с което на "Садат " ООД по ЕАД № 10BG003000Н0035518 от 16.03.2010 г. е определено допълнително публично вземане за ДДС в размер на 4 593, 14 лв., ведно с прилежащата лихва за забава, считано от 16.03.2010 г. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, представлявано от юрк. Гацова поддържа правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 16.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0035518 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление" стока, представляваща "перилен препарат", с декларирана фактурна стойност 10 120 евро с произход Турция и изпращач "BASER KIMYA SANAYI VE TICARET. A. S.", H, гр. Истанбул, Турция. Към ЕАД са приложени търговски фактури/invoice № 331461-А/8.03.2010 г. и № 331461-В/8.03.2010 г. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал информация от турските митнически власти и е получил отговор с приложени издадени от турския износител фактура, със стойност различна от тази, която е към ЕАД. На тази база е определена нова митническа облагаема стойност и са определени задължения за вносителя - доначислен е ДДС в размер 4 593,14 лв., ведно с прилежащата лихва за забава, считано от 16.03.2010 г. За да приеме оспорения митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, от които е направил извод за незаконосъобразност на митническия акт и го е отменил. Решението е правилно. Данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедура, която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор. Съдът анализирайки и съпоставяйки данните по фактурата и ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, е установил редица различия не само в отразената стойност, но и в условията на доставката по ЕАД на вносителя и износителя, поради което е извел извод, че митническият акт е изграден въз основа на противоречива информация, получена от турската администрация, като липсват мотиви защо е приета цената по фактурата, получена от турската администрация, а не цената по фактурата, приложена от вносителя по процесния ЕАД. Представеният Договор и документ от турския доставчик доказват договорената и платена цена на стоката, така както е декларирана от "Садат" ООД в ЕАД и приложените документи. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличие на разлика в номерацията на ЕАД и съответно фактурата, на която се позовава митническия орган, необоснован е изводът на митническия орган, че фактурата, приложена към процесния ЕАД не отразява договорената и платена митническа стойност на осъществения внос. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадената от продавача и изпращач по вноса фактура. Получените по линия на международен обмен ЕАД и фактура са не само с различна стойност, но и при различни условия на доставка, от тези по конкретния внос, поради което липсват основания за съпоставка на стойностите по същите. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответната страна - "Садат" ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за касационната инстанция за осъществена защита от юрк. Гацова, което е поискано своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,