Решение № 3154 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2020 г.

Решение № 3154 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2296/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Я. против решение № 7362 от 27.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6458/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от Я. срещу началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Благоевград иск по чл. 292 от АПК за признаване за установено, че не дължи изпълнение на заповед № ДК-02-БД-45/30.11.2007 г., издадена от началника на РДНСК – Благоевград, с която на ищеца е разпоредено да премахне незаконен строеж: "Масивна сграда", находяща се в УПИ V-1422, 1423, кв. 31 по плана на [населено място]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че петгодишната погасителна давност по чл. 285 АПК е изтекла на 23.03.2015 г. и правото на принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж е погасено. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната касационната инстанция да постанови решение по същество, с което искът на касатора да бъде уважен. Ответникът – началникът на РДНСК – Благоевград, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че предявеният иск е неоснователен. Разпоредбата на чл. 292 АПК регламентира един от способите за защита срещу незаконно принудително изпълнение, като дава възможност на длъжника въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, да установи чрез иск, че задължението не съществува или е неизискуемо. В случая административният съд правилно приема, че нови факти и обстоятелства, довели до погасяване на задължението за премахване на незаконния строеж не са установени и доводите на ищеца в този смисъл са неоснователни. По делото е установено, че заповед № ДК-02 БД-45/30.11.2007 г. на началника на РДНСК – Благоевград влиза в сила на 23.03.2010 г., след като производството по оспорваните й приключва с решение № 3904/23.03.2010 г. по адм. дело № 11446/2009 г. по описа на Върховния административен съд. На това основание началникът на сектор Благоевград при РДНСК – ЮЗР предприема действия по изпълнение, като изпраща на ищеца, адресат на заповедта, на когото е възложено премахването на незаконния стоеж, покана за доброволно изпълнение (изх. № Бл-1060-01-494/15.05.2010 г.) съгласно чл. 277, ал. 1 и ал. 2 АПК. Тъй като длъжникът не е намерен на посочения по делото адрес, поканата му е съобщена чрез поставяне на съобщение на строежа. По искане на длъжника изпълнението е отложено (разпореждане от 27.09.2010 г.), след което органът изпраща нова покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР-10-127-01-636 от 02.10.2015 г., за която длъжникът, който отново не е намерен на постоянния си адрес, е уведомен чрез съобщение, поставено на входната врата, на таблото за обяви на [община] и на сайта на ДНСК. След констатация, че строежът не е премахнат доброволно, органът изготвя протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение (протокол от 19.02.2016 г.) и след изпълнение на процедурите по определяне на изпълнител, възлага на принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж на [фирма]. При тези факти административният съд правилно приема, че предявеният иск е неоснователен, тъй като погасителната давност не е изтекла. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който вземането не се погасява, но се преклудира възможността за неговото принудително изпълнение. Ако през посочения период органът предприеме действия по принудително изпълнение, давността се прекъсва, като след това започва да тече нова давност (чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В случая административният съд законосъобразно приема, че към датата на предявяване на иска погасителната давност не е изтекла поради предприетите от органа действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността. С поканата за доброволно изпълнение изх. № БК-1060-01-494/15.05.2010 г., получена от ищеца най- късно на 24.09.2010 г., когато същият подава молба за отлагане на изпълнението, давността е прекъсната, а след изтичане на тримесечния срок, за който изпълнението е отложено, или от 27.12.2010 г. започва да тече нова давност. Петгодишния давностен срок е прекъснат и с получаване на поканата за доброволно изпълнение от 02.10.2015 г., както и с последващите действия на органа по принудително изпълнение-протокол за предварително проучване и избор на изпълнител, който да премахне строежа. Възражението на касатора, че поканата от 15.05.2010 г. е подадена от некомпетентен орган, поради което давността не е прекъсната, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 4 ЗУТ, ако заповедта за премахване на незаконен строеж не се изпълни доброволно, тя се изпълнява от органите на ДНСК, а според текста на чл. 222, ал. 2, т. 4 ЗУТ органите на ДНСК съобразно своята компетентност изпълняват заповеди на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице за премахване на незаконни строежи. Следователно в случая началникът на сектор Благоевград при РДНСК – Югозападен район е компетентен да предприеме действия по принудително изпълнение на заповедта. В подкрепа на този извод е и заповед № РД-13-053/26.01.2010 г., с която началникът на ДНСК възлага на началниците на сектори да издават заповеди за премахване на незаконни строежи (т. 9 от заповедта). Доводите, че поканите за доброволно изпълнение не са получени от Я. също са неоснователни. Поканата от 15.05.2010 г. е получена от ищеца най-късно на 24.09.2010 г., когато същият, позовавайки се на нея, прави искане за отлагане на изпълнението. Втората покана е съобщена на длъжника по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, в ред. ДВ бр. 27/2014 г. – на интернет страницата на органа и на таблото за обяви в общината, след като длъжникът не е намерен на постоянния му адрес. Възражението на касатора, че сградата, предмет на заповедта за премахване е негово единствено жилище, засяга законосъобразността на влязлата в сила заповед за премахване на строежа, която не е предмет на настоящото производство и в този смисъл не следва да се обсъжда. За пълнота на изложението, както административният съд правилно отбелязва, този факт не представлява и ново обстоятелство, настъпило след влизане на заповедта в сила, който да обоснове погасяване на задължението за премахване на строежа. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда и по искане на страните са събрани относимите доказателства. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на РДНСК – Благоевград сумата 100. 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,