Решение № 11260 от 6.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2012 г.

Решение № 11260 от 6.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венелин Ценов Петров от гр. Враца против решение № 5076 от 21.09.2012 г. по адм. дело № 5724/2012 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени отказ за признаване на придобито висше образование по подадено заявление, обективиран в писмо изх. № 06-00-18 от 10.05.2012 г. на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НАЦИД). Ответникът - Изпълнителният директор на Национален център за информация и документация, редовно уведомен, не е представляван и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано. Съдът е преценил в цялост събраните по делото доказателства, и е обсъдил доводите и възраженията на страните. Правилно административният орган е приел наличието на основанието по чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредбата), поради което законосъобразно по заявлението на касатора е постановен отказ. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на Венелин Петров от гр. Враца срещу отказ да се допуснат до оценяване за съответствие с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България дипломи на касационния жалбоподател по негово заявление вх. № 06-00-18 от 16.01.2012 г., по решение на Съвет по академично признаване, обективирано в Протокол № 99 от 23.04.2012 г. с председател изпълнителният директор на НАЦИД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице фактическото основание по чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Дипломите са издадени от чуждестранно висше училище, което е признато от компетентен държавен орган на държавата по местонахождение на висшето училище - Република Украйна за част от системата й на светското висше образование, но обучението на жалбоподателя е проведено и изпитите са положени в структура на територията на друга държава - Република България, която не е открита и не функционира по законоустановения ред. Решението е неправилно. Установява се по делото, видно от представената диплома за висше образование (стр. 15), че Венелин Петров е завършил висше образование и е придобил специалност "Мениджър (управител) на административна дейност" на образователно-квалификационна степен "магистър", в чуждестранно висше учебно заведение "Междурегионална Академия по управление на персонала", Република Украйна. По делото няма данни, каква е формата на обучение, освен посоченото в заявлението за признаване на висше образование, че формата на обучение е задочна (стр. 35), а в официалния отговор на ректора на висшето учебно заведение е посочено, че формата на обучение на касационния жалбоподател е дистанционна (стр. 63). Като се има предвид горното, необосновано е заключението както на административния съд, така и на административния орган, че обучението на Венелин Петров е проведено на територията на Република България с български преподаватели в структура, която не е открита и не функционира по законоустановения ред. Следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да било данни по какъв начин се е осъществило дистанционното обучение на касатора, чрез какви преподаватели и как са уредени правоотношенията с тях и изводът относно националността им, направен от решаващия състав, не се подкрепя от данните по делото. Обстоятелството, че обучението на Венелин Петров е проведено не на територията на Република Украйна, а на територията на Република България, не води до еднозначен извод за наличие на хипотезата на чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, тъй като такава е целта и на дистанционното обучение. Дистанционната форма на обучение, съгласно Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (НДИОДФОВУ) не изисква задължително организиране на присъствени периоди. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба предвижда, че дистанционната форма на обучение е организация на учебния процес, при която студентът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като създадената дистанция се компенсира с технологични средства. А чл. 11, ал. 1 от същата наредба предвижда, че организацията на обучението на студентите, специализантите и докторантите в дистанционната форма може да включва и присъствени периоди, когато това съответства на спецификата на специалността и на потребностите на обучаваните, но не е безусловно необходима за получаване на висше образование, съответстващо на държавните изисквания. В случая за законосъобразното произнасяне по заявлението, е от значение да се установи дали "Междурегионална Академия по управление на персонала" - Република Украйна, извършва дистанционно обучение по конкретната специалност, как е организирана тази форма на обучение по специалността "Административен мениджмънт" в посоченото висше училище, изисква ли присъствени периоди и ако такива са задължително предвидени, къде са проведени. Неустановяването на тези факти е довело до издаване на процесния отказ при неизяснена фактическа обстановка и като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като административната преписка се върне на административния орган, който следва да установи начина, методиката и логистиката при провеждане на учебния процес и оценяване на касатора, след което да се произнесе по заявление вх. № 06-00-18 от 16.01.2012 г. Полученото чрез Дистанционната форма на обучение висше образование подлежи на разглеждане по същество от комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, като получено при редовна форма на обучение висше образование в чуждестранно висше учебно заведение. Следва да се отбележи също, че административният орган е допуснал грубо нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест при издаването на процесната заповед, тъй като същият (административният орган) следва да докаже фактическите основания за издаване на акта, а обстоятелството, че заявителят не е изпълнил изискванията да представи исканите документи, не води до прехвърляне на доказателствената тежест върху другата страна и не освобождава административния орган от задължението да обоснове акта си. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, като административната преписка се върне на административния орган за ново разглеждане при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,