Решение № 149 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 315/2012 г.

Решение № 149 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 315/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдената М. Ч. за възобновяване на ВНОХД № 171/11 г. по описа на Софийски градски съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК - нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска се алтернативно: да се отмени постановеното въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда; да се измени въззивният акт, като се отмени приложението на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита, че на се налице основанията за възобновяване на делото, поради което искането е неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените основание и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 11.11.10 г., постановена по НОХД № 4453/10 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимата М. Ч. е призната за виновна в това, че на 20.09.09 г. в [населено място], при влизане в Република България през Аерогара - София, е нарушила чл. 11, ал. 1 и 2 от Валутния закон и чл. 2, ал. 2, пр. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/16.12.03 г. на МФ относно режима за вноса на валутни ценности и задължението за тяхното деклариране, като не е декларирала 27 960 евро - особено големи размери. На осн. чл. 251, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на ДВЕ години лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Съдът е отнел на осн. чл. 251, ал. 2, вр. чл. 53, ал. 1, б. "б" НК предмета на престъплението и е осъдил Ч. за направените по делото разноски. С атакуваното решение първоинстанционният акт е изменен, като е намалено наложеното на осъдената наказание на ЕДНА година лишаване от свобода, а изпитателният срок е намален на три години. Присъдата в останалата й част е потвърдена. Защитата на Ч. формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл обаче, сочи единствено доводи за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се споделят такива изводи. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането на показанията на свидетелите З., А., Я. и Н. във връзка с установената практика на работа на митническите служители в салон "Пристигане", задължителното наличие на дежурен митничар на обособения "червен" коридор, за поведението на осъдената и протеклата проверка не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /стр. 3 - 7 от мотивите и л. 66 - 70 от решението/. Във връзка с последния и изясняване на противоречията между свидетелските показания и обясненията на осъдената, СГС е провел въззивно следствие с повторен разпит на посочените свидетели и очни ставки с Ч. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си СГС е дал изчерпателен и обоснован отговор на възраженията на защитата по субективния елемент от състава на престъплението и приложението на чл. 251, ал. 2 НК и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който не се различава от този на първоинстанционния съд. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК - да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на СРС и решението на СГС това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. В тази връзка са изключили като доказателствено средство протокола за личен преглед, като противоречащ на разпоредбите на НПК. Касационната проверка на атакуваното решение, изменящо осъдителната присъда само в санкционната й част, не констатира решаващите инстанции да са придали на оневиняващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. В тази насока законосъобразно са игнорирани и показанията на свидетеля Ш. Същият не е очевидец на извършеното деяние. По обясненията на осъдената, те живеят на съпружески начела, твърдял е, че недекларираната валута е негова, представили са предварителен договор за закупуване на недвижим имот, но не и документ за произход на инкриминирания предмет на престъплението. Във връзка с посочената по-горе процесуална дейност на съдилищата по фактите са затвърдени обстоятелства, които са от значение не само за извършване на инкриминираното престъпление от обективна, но и от субективна страна. Дейността в митническия салон е била достатъчно добре организирана, с ясно обособени два коридора, обозначени със светещи в червено и зелено табели, съответно "за деклариране" и "нищо за деклариране" и указателни табели на пет езика с митническите разпоредби по ВЗ и Наредбата, намиращи се на отстояние една от друга на 10 - 15 метра. Ч. не за пръв път преминава митнически контрол. Декларирала е и преди това суми над предвидения размер в закона. На принципа "анализ на риска" е спряна по средата на зеления коридор, преди рентгена. Попитана е от свидетеля З. дали има нещо за деклариране. Последвал е отрицателен отговор с уточнението, че носи под 10 000.00 евро. При последвалата проверка осъдената извадила от личната си чанта сума под 10 000.00 евро. Отново е заявила, че не носи друга валута. Последвала проверка на чекирания багаж, където, между дрехите, била открита сумата до 27 960.00 евро. След това са оформени митническите формалности по съставянето на АУМН. Съгласно посочените обстоятелства, останали са изолирани обясненията на осъдената защо не е преминала червения коридор, за да декларира инкриминираната валута, къде е спряна за проверка в зеления такъв, какво е отговорила на митническия служител и защо по-голямата част от предмета на престъплението е в чекирания й багаж. Същите, освен опровергани от останалия доказателствен материал, са в противоречие и с нормалната житейска логика. Ч. сама е твърдяла, че се е отправила към червения коридор, но тъй като не е видяла митнически служител е навлязла в зеления, за да поиска митническа декларация. Същевременно обаче, не е изчакала появата на такъв в червения коридор. Не е проверила в кабината, с непрозрачни отвън на вътре стъкла, за наличие на такъв, за да заяви, че има да декларира валутни ценности и да вземе от него митническа декларация, съгласно практиката. На следващо място, нелогично е обяснението, защо голямата част от валутата е в чекирания багаж, а не в ръчната чанта - "за по-голяма сигурност". С оглед често случващото се загубване, разбиване или кражба на такъв, защитната версия на осъдената е в противоречие с общочовешката и житейска логика. Невъзможността да се изземе и приложи по делото по искане на осъдената на записите от видео наблюдението, разбира се е пропуск на органите на досъдебното производство. То би могло да внесе само по-голяма яснота за мястото в рамките на зелената пътека, където е спряна Ч. от свидетеля З., ако камерата е насочена в тази посока и обслужва митническия контрол, а не сигурността в залата, но не е в състояние да пресъздаде проведения между тях разговор, който е съществен за изясняване на случилото се. Неоснователен е и доводът по приложението на чл. 251, ал. 2 НК. По силата на същия, предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Част от съставите на ВКС са наложили практиката /Р № 474/02 г. на ВКС/, че приложението на чл. 251, ал. 2, вр. чл. 53, ал. 1, б. "б" НК изисква отнемането на предмета на престъплението да се предхожда от изясняване на обстоятелството на кого принадлежи той. В този смисъл, за разлика от безусловното отнемане на вещите, предметът на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК следва да се отнеме в полза на държавата, само когато принадлежи на виновния, в противен случай следва да се присъди неговата равностойност. В случая, независимо дали се споделя това разбиране, се касае до парични средства - евро, които са родово заместими вещи. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, установяването на договорни отношения с парични средства над 5 000 лв., когато не са между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен се установяват само с писмен документ.