Решение № 7739 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2016 г.

Решение № 7739 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 176, ал. 1 АПК. Производството по делото е било образувано по касационни жалби от И. М. П. и от арх. В. Т. В. - лично и като председател на Сдружение "Граждански комитет спасение 2000" против решение № 4381 от 24.06.2014 г. по адм. дело № 7489 описа на Административен съд - С.-град за 2015 г., с което са отхвърлени жалбите им против Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община (СО), приета с решение № 365 от 26.06.2015 г. на Столичен общински съвет (СОС) по Протокол № 84 от 25.06.2015 г. на Столичния общински съвет. С решение № 16012/28.12.2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила обжалваното решение № 4381 от 24.06.2014 г. по адм. дело № 7489 описа на Административен съд - С.-град за 2015 г. С молба от 15.01.2018 г. И. М. П. и с молба от 30.03.2018 г. арх. В. Т. В. са направили искане за допълване на решение № 16012/28.12.2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд. Петров е уточнил, че според него съдът не се е произнесъл по всички посочени от него основания и направеното от него възражение за нарушеното му право на защита пред съда. Арх. Веселинова е поискала допълване на решението, като бъдат отчетени представените от нея писмени бележки. Искането на И. М. П. е процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна. Искането на арх. В. Т. В. е процесуално недопустимо като подадено извън срока по чл. 176 АПК. По същество искането на И. М. П. е неоснователно. Непълно е решението, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Първоинстанционният съд подробно е изложил съображения по законосъобразността на административния акт, както е оспорен. С решението чието допълване се иска, съдът е възприел изцяло установените факти и правните изводите на съда, като в обхвата на касационния инстанционен контрол са включени валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт. Касационният съдебен състав след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалноправните разпоредби, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК е приел, че решението е правилно. ВАС е изложил подробни мотиви досежно правилността на обжалваното първоинстанционно решение. С диспозитива на решението е формирана воля по целия предмет на касационното оспорване. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя воля, какъвто е настоящият случай. С решението, чието допълване се иска, тричленният състав на ВАС се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което съдът счита, че не са налице основания за допълване на решението. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,