Решение № 14890 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2014 г.

Решение № 14890 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ, РУСО) - Бургас срещу решение № 1063 от 18.06.2014 г., постановено по административно дело № 2789/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което са отменени решение № КПК-140/30.10.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 128 от 26.08.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Бургас, с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено на Нана Атанасова Радева възстановяване на недобросъвестно полученото за периода от 24.07.2010 г. до 6.09.2011 г. парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане в размер на 1 573,48 лева - главница и 694,21 лева - лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, като неправилни и незаконосъобразни, като съдът е осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас да заплати на Нана Атанасова Радева от гр. Несебър разноски по делото в размер на 900,00 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решение № КПК-140/30.10.2013 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 128/26.08.2013 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в РУСО - Бургас. Ответникът по касация - Нана Атанасова Радева от гр. Несебър, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, в писмени отговор и бележки изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение и моли касационната жалба да се остави без уважение, като претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е решение № КПК-140/30.10.2013 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е потвърдено изцяло разпореждане № 128/26.08.2013 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Бургас за възстановяване на недобросъвестно получени от Радева суми за осигурителни плащания. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено в нарушение на материалния закон и целта на закона, защото директорът на РУСО - Бургас не е взел предвид, че оспореното пред него разпореждане е незаконосъобразно поради липсата на една от предпоставките на чл. 114, ал. 1 от КСО (не е установена недобросъвестност от страна на Радева при подаване на декларация като самоосигуряващо се лице). Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Бургаския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че Нана Радева е подала декларация като самоосигуряващо се лице, с начало на дейността си 1.02.2010 г. за всички осигурителни рискове и осигурителен доход в размер на 1000 лева, като ежемесечно е подавала декларации обр. № 1 и № 6. Осъществяваната от нея дейност е била търговия на дребно в к. к. Слънчев бряг, базар "Лотус". При заверка на осигурителната книжка на жалбоподателката е установено несъответствие от контролния орган при РУСО - Бургас, поради което е изпратено писмо до Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас да се установят периодите на дейност на ЕТ "Нана-76-Нана Дженкова", представлявано от Нана Радева. След извършена проверка от органите на ТД на НАП е съставен протокол № 1303237/22.04.2013 г., от който се установява, че данните, посочени в декларацията за самоосигуряващо се лице, както и в декларации обр. № 1 и № 6, годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2010 г., са некоректно подадени и лицето следва да подаде заявление с коригиращи данни, като началото на дейността, упражнявана от самоосигуряващото се лице за 2010 г., следва да бъде 6.04.2010 г. Този извод е направен от органите на ТД на НАП - Бургас, тъй като е изпратено писмо изх. № 92-00-1330#1/1.04.2013 г. за предоставяне на информация от отдел "Местни данъци и такси" в община Несебър, в което е изложено, че Нана Радева е декларирала започване на патентна дейност от 6.04.2010 г., като е приложено и заверено копие на свидетелство за регистрация на фискално устройство и извлечение от книга за дневните финансови отчети, от които е видно, че първият дневен финансов отчет е от 19.04.2010 г. С оглед на така установеното на ЕТ "Нана-76-Нана Дженкова" са издадени задължителни предписания след извършване на проверката от органите на ТД на НАП, с които е предписано да се заличи подадената информация за Нана Радева с декларация обр. № 1 за месец февруари и месец март 2010 г. в срок от 7 дни и да се подадат данни с код корекция за месец април 2010 г. върху избран авансов осигурителен доход, процент за осигуряване 14,5 % (за всички осигурителни рискове) и в т. 16.1 - 19 дни, считано от 6.04.2010 г. Тези предписания не са изпълнени в указания срок и не са били обжалвани, поради което са влезли в сила. С оглед установеното и факта, че на Нана Радева й е било отпуснато обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, като спорните месеци февруари и март 2010 г. са били включени в периода по чл. 49, ал. 1 от КСО при осигурителен доход 1000 лева, ръководителят по контрола на разходите на ДОО при РУСО - Бургас е приел, че обезщетението за бременност и раждане е неправилно изплатено в по-голям размер и подлежи на възстановяване от недобросъвестно получилата го Нана Радева. С разпореждане № 128 от 26.08.2013 г. ръководителят на контрола по разходите е разпоредил възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от 24.07.2010 г. до 6.09.2011 г. в размер на 1573,48 лв. - главница и 694,21 лв. - лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Това разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО пред директора на РУСО - Бургас, който с решение № КПК-140 от 30.10.2013 г. е потвърдил изцяло оспорения административен акт. Обосновано и въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове. Противно на твърдяното от касатора, правилно е приетото от съда, че Радева е била добросъвестна при получаване на полагащото й се обезщетение и е налице дължимост на получените суми, което изключва приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорно е обстоятелството, че касационната ответница Радева отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО и за нея е възникнало правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за времето на ползвания отпуск. В случая установената от контролните органи некоректност от страна на Радева се свежда до това, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане, като дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5. В настоящия казус осигурителния орган е отпуснал обезщетението за бременност и раждане, като е включил и осигурителния доход в размер на 1000 лв. за месеците февруари и март 2010 г., при което дневното парично обезщетение е изчислено в размер на 23.86 лв. и за периода от 24.07.2010 г. до 6.09.2011 г. при така изчисленото дневно парично обезщетение Радева е получила обезщетение за временна неработоспособност при осигурителен доход в общ размер на 6680 лв. След извършената проверка на ТД на НАП и след установеното, че осигурителният доход в размер на 1000 лева следва да бъде включен само за месеците април, май и юни 2010 г. осигурителният орган е изчислил, че дневното парично обезщетение, което е следвало да получава Радева през периода на отпуск поради бременност и раждане, е в размер на 18,29 лв., при което в този период осигурителният доход, от което е следвало да се изчисли паричното обезщетение, е в размер на 5122,00 лв. След като е изчислил, че дължащото се обезщетение е в размер на 90 % от осигурителния доход, осигурителният орган е изчислил, че полагащото се на Радева обезщетение е било в размер на 5176,07 лв., като сумата, която подлежи на възстановяване поради недобросъвестност, е в размер на 1573,48 лв. - главница и 694,21 лв. - лихви, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на недобросъвестност от страна на Радева, тъй като тя е подала декларация като самоосигуряващо се лице от 1.02.2010 г. и ежемесечно е подавала декларации обр. № 1 и № 6. Административният орган е приемал така подадените данни и не е уведомил за наличие на некоректно подадени данни, които да бъдат коригирани. Налице са и плащания на тези осигурителни вноски от страна на Радева, от което следва, че не е налице недобросъвестност. При отпускане на паричното обезщетение за безработица административният орган е разполагал с необходимите данни за лицето, като с подаването на декларация от Радева от 1.02.2010 г. не може да се направи извод, че тя е възнамерявала да създаде заблуждение у административния орган. Недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО не се предполага, а следва да бъде доказано. Изчислението на обезщетението за временна неработоспособност, поради бременност и раждане се прави въз основа на приетите данни, съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Административният орган не е представил доказателства за неизвършване на дейност преди 6.04.2010 г. - датата, от която е подадена декларацията за започване на патентна дейност в община Несебър. Няма данни по делото и да е изследван този въпрос от административния орган. Липсват и сведения за целенасочено и съзнателно подаване на декларацията за самоосигуряващите се лица от 1.02.2010 г. с цел заблуждаване на осигурителния орган, което да обосновава недобросъвестно поведение, целящо получаване на по-голям размер на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Административният орган е разполагал с всички данни относно осигурителните права на самоосигуряващото се лице и след извършена служебна проверка е следвало да провери коя е коректната дата, от която самоосигуряващото се лице е започнало да упражнява дейност, независимо от факта, че е започнала упражняването на патентна дейност едва от 6.04.2010 г. Следвало е да съобрази, че началният момент на трудова дейност не следва да се отъждествява с реализирането на определени доходи. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало право на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност. Подала е декларация като самоосигуряващо се лице от 1.02.2010 г., като осигурителният орган й е отпуснал обезщетение за бременност и раждане в периода от 24.07.2010 г. до 6.09.2011 г., като е изчислил размерът въз основа на внасяните от Радева осигурителни вноски и върху декларирания от нея осигурителен доход. От събраните по делото доказателства не може да се направи и извод за наличие на недобросъвестни действия от страна на Нана Радева, които да обосновават приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Полученото от Радева обезщетение не попада в посочените изключения, поради което получените от нея суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане. От изложеното явства, че процесните административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е стигнал до същия извод и е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас следва да бъде осъдено да заплати на Нана Атанасова Радева разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,