Решение № 15271 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2013 г.

Решение № 15271 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 3595/27.05.2013 г. по административно дело № 725/2013 г. Административен съд София - град е: отхвърлил жалбата на Людмил Лозанов Георгиев от гр. Белоградчик срещу отказ рег. № 13-00-309/21.12.2012 г. на заместник-директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" при Министерство на отбраната; осъдил е Людмил Лозанов Георгиев от гр. Белоградчик да заплати на Министерство на отбраната сумата от 150 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Людмил Лозанов Георгиев, действащ чрез пълномощника си адв. Ковачев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на АССГ и решаване на делото по същество чрез уважаване на жалбата на Георгиев срещу процесния отказ. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касация - заместник-директорът на дирекция "Управление на човешките ресурси" към Министерството на отбраната, действащ чрез процесуалния си представител юрк. Благоева, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при спазване на дължимата процедура, правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е отказът на заместник-директор на дирекция "Управление на човешките ресурси" към Министерството на отбраната, обективиран в писмо рег. № 13-00-309/21.12.2012 г., да издаде книжка на Людмил Лозанов Георгиев, защото същият не отговаря на условията по чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВ). Видно от протокол № КП-51-9 от 20.12.2012 г. от заседание на Комисията по разглеждане на заявленията, подадени на основание чл. 12, ал. 1 от ЗВВ за установяване на качеството военноинвалид или военнопострадал, комисията е предложила да се откаже издаването на такава книжка на Георгиев, по съображения, изцяло възприети от издалия отказа административен орган в мотивите му. Решението на Административен съд София - град е постановено при правилно прилагане на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. След като е подложил на подробно и задълбочено обсъждане събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд материално законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е установил качество на военноинвалид по реда на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, приета с ПМС № 5 от 17.01.2007 г. Позовал се е на представеното експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания № 0045 от 06.01.2012 г., с които е удостоверена трайно намалена работоспособност в резултат на общо заболяване, без да е посочена причинна връзка военна инвалидност. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите определя като военноинвалиди българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, и освидетелствани по законоустановения ред. С чл. 11 от ЗВВ е предвидено в Министерството на отбраната да се създаде Централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, а с чл. 12 - издаването на книжка за военноинвалид или военнопострадал. Съгласно чл. 13 от ЗВВ редът за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал, необходимите документи за това, воденето на регистъра по чл. 11 и неговото съдържание се определят с акт на Министерския съвет. По силата на тази законова делегация Министерският съвет е издал Наредба за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденето и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 26.01.2007 г.). Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от наредбата изисква заинтересуваното лице да установи качеството си на военноинвалид по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗВВ с приложено към заявлението по ал. 1 копие от експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с призната степен на трайно намалена работоспособност и за причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за кадровите военнослужещи или военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, или копие от разпореждане на Националния осигурителен институт, удостоверяващо правото за получаване на лична пенсия за военна инвалидност. В разглеждания случай не са представени изискуемите документи от чл. 5, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба, удостоверяващи инвалидизиране на жалбоподателя Георгиев с причинна връзка между условията на труд и заболяването или увреждането за кадрови военнослужещ или военна инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Ако и заболяването на Георгиев (болест на Бехтерев) да датира началото си от времето на военната му служба, то експертното решение, на което повереникът му се позовава, е от 1983 г. и е с изтекъл срок на действие. Няма как същото да послужи за удовлетворяване претенцията на доверителя му за издаване на книжка на военноинвалид, тъй като изискванията на закона към момента, в който се претендира това право, са различни и не са изпълнени. Гореустановените обстоятелства сочат, че с процесния административен акт на Людмил Лозанов Георгиев законосъобразно е отказано издаване на книжка на военноинвалид. Като е приел, че не са налице основания за отмяната на оспорения изричен отказ и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Софийският градски административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главното възведено с касационната жалба искане, акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също не следва да бъде уважена, а основателно се явява заявеното от ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва да се осъди касатора да заплати такова в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,