Решение № 5762 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2016 г.

Решение № 5762 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2016 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Н. срещу решение № 2561/15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 636/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н. Ж. Н. срещу заповед № ЧРА 01/4.01.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността директор на дирекция "Административно - правно обслужване, финансово - стопанска дейност и управление на собствеността, човешки ресурси и канцелария" (АПОФСДУСЧРК) към Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). Посочено е, че държавният служител няма необходимия професионален опит за заемане на съответната длъжност, тъй като е била назначена при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд установява, видно от представената от жалбоподателката декларация при постъпването на служба, че същата постъпва за първи път на държавна служба. В съответствие със заявлението за участие в конкурс, съдът приема, че единственият стаж на Н. е като секретар в "Мототехника I" АД за периода 1999-2009 г., както и като собственик и ръководител на ЕТ "Грозд - Н. Н." за периода 2007-2014 г. Въз осонова на представено удостоверение решаващият съд извежда, че Н. Н. се самоосигурява като ЕТ "Грозд - Н. Н." от 12.03.2007 г., като фирмата е регистриран земеделски производител с основна дейност засаждане и отглеждане на лозови масиви. Обоснован е извод, съобразно който липсата на друг професионален опит се потвърждава и от представеното от жалбоподателката копие от служебната й книжка. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че безспорно жалбоподателката има 5 години стаж, като едноличен търговец, но това не може да се приеме като професионален опит, в съответствие с изискванията, установени в т. 51 от Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно която за заемане на длъжността директор на дирекция в централна администрация, с изключение на администрацията на Министерския съвет и на министерство, е определено образователно ниво "магистър" и наличие на 5 години професионален опит и придобит II-ри младши ранг. Анализирайки извършваните от служителя дейности в области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, решаващият съд извежда, че са налице съществени различия между основните задължения и отговорности, възложени на директора на Дирекция "Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност и управление на собствеността, човешки ресурси и канцелария" в ИАОС и дейностите, извършвани от оспорващия в посочените ЕТ. В заключение, решаващият съд приема, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното правоотношение Няголова не отговаря на нормативно определените минимални изисквания за заемане на длъжността, с което обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Върховният административен съд - пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Оспорената заповед е основана на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, която дава правомощие на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие, когато той е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл въвежда редица положителни и отрицателни предпоставки, за да бъде назначено лицето на държавна служба. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл същото следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Обоснован е изводът на съда за мотивираност на оспорения административен акт с посочване на правното и фактическо основание за издаването му. От материалите по приложената административна преписка се установява, че касаторката Няголова е назначена със заповед № ЧРК 135/20.03.2014 г. на длъжността Директор на Дирекция АПОФСДУСЧРК при ИАОС. Правилни са изводите на решаващия съд относно липсата на изискуемия "професионален опит", както към момента на възникването, така и към момента на прекратяване на правоотношението. Дейността като едноличен търговец, с всичките й специфики и отговорности, не може да се приеме като професионален опит по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, тъй като сферата не дейност е съвсем различна и същата не е свързана с основните функции по длъжностната характеристика на директор на дирекция АПОФСДУСЧРК при ИАОС. Н. са съществени различия между основните задължения и отговорности, възложени на директора на Дирекция АПОФСДУСЧРК в ИАОС и дейностите, извършвани от оспорващия в ЕТ. Длъжността на директора е свързана с цялостна организация, ръководство, координиране, надзор и контрол на дейността на дирекцията, включително търсене на административна и дисциплинарна отговорност и др. А дейностите на оспорващия в ЕТ са свързани с отглеждане на лозови масиви. Изложените изводи не се променят от обстоятелството, че през част от периодите в предприятието на ЕТ са били 7 лица, тъй като дейностите по ръководство и контрол на тези лица, освен че са свързани с обслужване дейността на един едноличен търговец, не са съпоставими с ръководството и контрола на държавна административна структура. Областите на осъществяване на функциите в производствено предприятие или като едноличен търговец и в административната структура са различни и опитът е несъотносим. Безспорно касаторката не е имала придобит и изискуемия ранг към момента на заемане на длъжността, тъй като тя за първи път постъпва на държавна служба, което е установено по делото от декларацията от дата 27.03.2014 г., подписана от нея по образец - приложение № 3 към чл. 2, ал. 5 от Наредбата за документите за заемане на държавна служба. Вписването на ранга в служебната й книжка, на което се позовава тя, е в резултат на незаконосъобразното й назначаване. Горното не означава, че тя притежава такъв ранг преди назначаването си и го запазва към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Основателни са възраженията на ответника досежно приложение на нормата на чл. 108, ал. 2 ЗДСл, съгласно която при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител запазва ранга си, с изключение на случаите по чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7 ЗДСл. Рангът на държавния служител се запазва само ако е придобит законосъобразно. Фактическият състав на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл е налице и са изпълнени материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Н. Ж. Н. следва да бъде осъдена да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - пето отделение,