Решение № 7292 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2017 г.

Решение № 7292 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. И., подадена чрез пълномощника му адв. С. И., срещу Решение № 506 от 21.03.2017 г. постановено по адм. дело № 1861/2016 г. от Административен съд - Б.. В жалбата се излагат основно съображения, че обжалваното решение в частта относно наложената ПАМ е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Липсват изложени доводи за обжалване и в частта относно предявения иск по ЗОДОВ. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата, компетентните органи имат право във всички случаи да преместват без знанието на собственика паркирано ППС, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Твърди се, че съдът не се е съобразил с факта, че в конкретния случай извършеното нарушение е по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за което не се предвижда прилагане на принудителна мярка. Моли да се отмени решението, а спорът - да се реши по същество. Претендира разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответната страна - община Б., не се представлява и не взема становище. Ответната страна - С. Н., в качеството и на специалист отдел "УКОРС" към О. Б., също не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение, съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Д. И. И., с която е оспорил наложената му от специалист в дирекция "УКОРС" към О. Б., принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Със същото решение е приел предявения от него иск срещу община Б. по чл. 203 от АПК, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на наложената на 19.05.2016 г. ПАМ в размер на 43,20 лв. за неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 19.05.2016 г. Д. И. е паркирал управлявания от него лек автомобил, в зоната на кръстовището между ул. "Поморийска" и път към "Старата воденица", като по този начин е нарушил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 м от тях. Съставен е бил акт за нарушението, като същевременно е разпоредено преместването на автомобила без знанието на собственика. От страна на първоинстанционния съд е прието, че наложената ПАМ за преместване на автомобила, е издадена от компетентен орган, съобразно представените заповеди за това, при спазване на процедурните правила, при правилно приложение на материалния закон и с оглед целите му. По отношение на предявеният иск за обезщетение съдът е приел, че наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата не са били доказани, поради което искът е приет за неоснователен. Върховния административен съд, състав на трето отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Принудителната административна мярка е извършена от компетентен орган по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП - от длъжностно лице, определено със Заповед № 1453 от 15.06.2015 г. на кмета на община Б., в качеството му на част от администрацията, управляваща пътя. С цитираната заповед се възлага на служителите от дирекция "УКОРС" да прилагат ПАМ по реда на ЗДвП. Безспорно е установено по делото, че процесният лек автомобил е бил паркиран неправилно - в зона на кръстовище между улица и паркинг. Това обстоятелство е установено от писмените доказателства - протокол, снимки и заключение на съдебно-техническа експертиза. С начина на паркиране, именно - на пътя, водещ към паркинг, е бил преграден тротоара. Според § 6, т. 8 от ДР на ЗДВП наличната конфигурация на паркинга и улицата представляват Т-образно кръстовище. Правилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, лекия автомобил е паркиран на по-малко от 5 метра от зоната на кръстовище. По този начин е препятствано движението на други участници, желаещи да влязат в паркинга. За осигуряване безопасността на движението по пътя и преустановяване на нарушението, при наличието на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, както е в случая, административният орган е приложил законосъобразно ПАМ. Изводът на съда относно правилното приложение на ЗДвП е законосъобразен, поради което е правилен и изводът, че не са налице основанията за уважаване на претенцията по ЗОДОВ. Освен това и в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Начинът, по който е паркиран лекият автомобил определено създава пречки за движението на останалите участници, включително и на пешеходци. При осъществяването на административната принуда не се констатираха процедурни нарушения, които да са ограничили правото на защита на страната. Спорът по делото основно касае материалната законосъобразност на извършеното "репатриране" на автомобила, управляван от Д. И., без знанието и съгласието на водача му. Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай е налице, последната хипотеза на закона, тъй като очевидно автомобила е бил паркиран в нарушение на съответните правила и е създавал пречки на другите участници в движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Настоящият състав намира, че съдът обосновано е приел наличие на третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Както се посочи от представения снимков материал ясно личи, че автомобила на Иванов не е бил паркиран на обозначеното паркомясто, а е спрян на пътя. Въпросът дали е имало поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство в случая е ирелевантен. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Постановеното решение е правилно и в частта относно предявения иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, тъй като не е доказано наличието на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен административен акт, от който са произтекли вреди. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, прави иска неоснователен. Затова отговорността на общината не може да бъде ангажирана. Съдът констатира, че в диспозитива на решението липсва произнасяне по отношение на иска по ЗОДОВ, за който са изложени мотиви в съдебното решение. Касае се до очевидна фактическа грешка, като не е отразена в диспозитива на решението изразената в мотивите воля на съда относно предявения иск по ЗОДОВ. Тъй като в тази част, липсват доводи в касационната жалба, то няма пречка съдът по реда на чл. 175 от АПК, служебно следва да я поправи. По горните съображения обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,