Решение № 8514 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2017 г.

Решение № 8514 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н. от гр. М., ЕГН ***********, чрез пълномощника й адв. Бояджиева срещу решение № 795/17.05.2017 г. по адм. д. № 2724/2016 г. по описа на Административен съд П., с което в производство по реда на чл. 156 във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, е прекратено производството по жалбата на Д. Н. в частта относно възстановените суми за Държавно обществено осигуряване /ДОО/ и е отхвърлена жалбата й против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 5634/4.08.2016 г. издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - П., офис С. З., потвърден при обжалване по административен ред с Решение № 723/19.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П.. Пред настоящата касационна инстанция се обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. Н. срещу АПВ. Решението в частта му, с която се прекратява производството по адм. дело № 2724/2016 г. е влязло в сила. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Нейкова е Иба временно отстранена от работа със заповед на кмета на община М. до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Последно от общината е подадена декларация образец 1 на 3.09.2012 г., като на 25.10.2013 г. Нейкова става пенсионер по болест. Пред първоинстанционния съд жалбоподателката не е могла да представи данни за възстановяването й на работа, но в касационната си жалба посочва, че вече има влязло в сила съдебно решение на Върховен административен съд, с което заповедта за отстраняването й от работа е обявена за незаконосъобразна, което новонастъпило обстоятелство й дава право да твърди, че периодът от време, за който претендира възстановяване на надвнесената сума попада в регламентирания от чл. 9, ал. 2 КСО /осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски/. С оглед възстановяването й на работа, сумата от 230,48 лв. следва да й бъде напълно възстановена. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Г. К. - Димитрова е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Въпреки, че в касационната жалба се сочи, че има влязло в сила съдебно решение на ВАС, с което заповедта за отстраняване от работа на Нейкова е отменена, не се сочи номерът на решението и на делото пред ВАС, нито е представено такова след подаване на касационната жалба. Не са налице доказателства, че община М. е подала информация с декларация образец 1 за Нейкова, която да се отнася за периода от 4.09.2012 г. до 24.10.2013 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по изложените в нея доводи във връзка с постановено решение на ВАС, с което е обявено за незаконно отстраняването на Нейкова от работа. От служебно извършена справка на сайта на ВАС се установява, че с решение № 6682 от 30.05.2017 г. по адм. д. № 2826/2016 г. е оставено в сила решение на Административен съд С. З. № 268 от 8.01.2016 г. по адм. д. № 201/2015 г., с която заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е отменена, което следва да се вземе предвид на основание чл. 142, ал. 2 от АПК и времето на отстраняване от работа на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО да се признае за осигурителен стаж. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване е акт за прихващане и възстановяване № 5634/4.08.2016 г., постановен в резултат на извършена проверка във връзка с Резолюция № 5634/11.07.2016 г. по повод подадено от Д. Н. заявление с вх. № 16652/07.07.2016 г. за възстановяване на недължимо внесени суми за ДОО и за здравно осигуряване. В хода на проверката е установено, че на 16.09.2014 г. от Нейкова е внесена сума в размер на 230,4 лв., за която е посочен код на вид плащане - 561111 - здравноосигурителни вноски за НЗОК, а на 22.12.2014 г. по сметка на НАП, сума в размер на 1252, 44 лева, за която е посочен код за вид плащане 551111 - осигурителни вноски за ДОО. Въз основа на направен анализ от орган по приходите е установено, че Нейкова е осигурявана чрез работодател О. М. и за нея е подавана информация с декларация образец 1 с вид осигурен 05 - държавен служител до датата на прекратяване на осигуряването й на 3.09.2012 г. /по силата на Заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на община М., издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл/ и не е получавала трудово възнаграждение, не са й били начислявани осигурителни вноски. Установено е, че за периода от 4.09.2012 г. до момента на издаване на АПВ, Нейкова не дължи осигурителни вноски за ДОО, поради което внесените от нея осигурителни вноски за ДОО за този период в размер на 1 252,44 лв. подлежат на възстановяване, като недължимо платени. В същото време ТД на НАП е установил, обаче, че Нейкова за този период дължи осигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗЗО. С Акт за установяване на задължение /АУЗД/ № 9993/08.12.2014 г. са изчислени дължимите здравноосигурителни вноски в размер на 229,48 лева за периода м. 10, 2012 г. - м. 09,2013 г. ведно със лихвите. Актът е връчен по чл. 32 ДОПК - при отсъствие на лицето, след прилагане на процедура по чл. 32 ДОПК /приложен към преписката се счита за редовно връчен/. С процесния Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ са прихванати дължимите суми по АУЗД № 9993/8.12.2014 г. - в размер на 230,40 лв. от подлежащите на възстановяване суми - за недължимо внесени вноски за ДОО в размер на 1252,44 лв. /по-горе/. Настоящият касационен състав споделя становището на първоинстнционния съд за неоснователност на жалбата срещу акта за прихващане и възстановяване. АУЗД № 9993/8.12.2014 г. след изпълнение на процедура по връчване по чл. 32 ДОПК се счита за редовно връчен и влязъл в сила. Възраженията за недължимост на сумите са неотносими към акта за прихващане и възстановяване, предмет на настоящото производство. По делото не се спори, че на 16.09.2014 г. Нейкова е внесла по сметка на ТД на НАП сумата от 230,40 лв. с посочено основание - здравноосигурителни вноски за 2012 г. В АПВ е отчетено това внасяне, но са приспаднати 229 лв, а са останали неприспаднати 0,92 лв лихви, които органът е посочил, че трябва да се възстановят. Подадената жалба е неоснователна, тъй като в АПВ органът се е произнесъл по цялата сума - 229 лв. са погасили задълженията на Нейкова и е определено, че лихвата в размер на 0,92 лева - подлежат на възстановяване. На основание чл. 106, ал. 3 ДОПК - независимо от издаване на АУЗД, включително когато е обжалван, задълженията за данъка и за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване с ревизия. Тоест, трябва да се установи с ревизия, че сумите по АУЗД са внесени и като не е направено това, АУЗД все още е в сила и въз основа на него е издаден и Акта за прихващане и възстановяване на процесните суми. Както е посочил първоинстанционният съд, разпоредбите на чл. 106 ДОПК и чл. 129 ДОПК уреждат отделни процедури, които се провеждат независимо една от друга. И в двете процедури се предвижда провеждането на ревизия или проверка за установяване дължимите вземания, или недължимите такива, респ. наличието или не на основания за прихващането или възстановяването, въз основа на конкретните факти и обстоятелствата. Както е посочил Административен съд П., причините за неосъществяване на трудовата дейност на касаторката са прекъсване на осигуряването поради заповед за временното й отстраняване от работа, която е оспорена по съдебен ред, но с решение на Административен съд С. З., жалбата е отхвърлена, като решението е потвърдено от ВАС. П. отношение отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 2826/2016 г., това също не е основание, водещо автоматично до отмяната на процесния АПВ. Отмяната на уволнението на и отражението на този факт върху вземанията и задълженията на касаторката, следва да бъдат установени в отделно производство по проверка/ревизия от органа по приходите, по негова или на лицето инициатива по аргумент от разпоредбите на чл. 129 ДОПК и чл. 106 ДОПК. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна. Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение споделя мотивираните изводи на Административен съд П.. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане от ответника по касация, следва да му се присъдят разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 333,80 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното, Върховният административен съд, касационен състав на шесто отделение,