Решение № 8423 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2013 г.

Решение № 8423 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14530/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Росица Владимирова Шкендерова от гр. София срещу решение № 5598 от 20.08.2013 г., по административно дело № 8593/2012 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЧР-09-1700/28.08.2012 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" (ИАВКВПД). По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на ИАВКВПД, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, правилно е установил фактите, но въз основа на тях е извел неправилни изводи. Не се спори между страните, че със заповед № ЧР-09-1699/28.08.2012 г. на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в изпълнение на влязло в сила решение № 10039/09.07.2012 г. на Върховния административен съд и подадено от Шкендерова заявление с вх. № 13-00-2498/09.08.2012 до Министерство на отбраната и молба с вх. № 6168/23.08.2012 г. до ИАВКВПД, издадена от Изпълнителния директор на ИАВКВПД същата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението й - "главен експерт" в ЦИСО - София сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", отдел "Социално обслужване" в Териториална дирекция - София, Главна дирекция "Управление на социалните дейности" в ИАВКВПД, считано от 09.08.2012 г. С решението на ВАС, послужило като основание за възстановяване на касаторката на заеманата длъжност е обявена нищожността на заповед № РД-26-275/25.05.2010 г. на Министъра на отбраната. С последваща заповед № ЧР -09-1700/28.09.2012 г., издадена от същия орган, служебното правоотношение със Шкендерова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността във вр. с чл. 2, ал. 1 и § 4, ал. 2 от ПМС 54/01.04.2010 г. и длъжностно разписание № БМ-472 в сила от 10.07.2012 г., с което са отменени предходни длъжностни разписания. Съдът е приел, че в резултат на промяната в длъжностното разписание на ИАВКВПД от 10.07.2012 г., макар длъжността, заемана от Шкендерова да е запазена като наименование не съществува реално, тъй като са запазени само отделни нейни функции, но не всички като съвкупност от такива в преобразуваната по силата на ПМС № 54/2010 г. ИАВКВПД и при извършени структурни промени. Въз основа на това е извел извод за извършено реално съкращение на длъжността, тъй като същата не съществува като система от функции, задължения и изисквания. Отмяната на заповед за уволнение на служител, както и обявяването й за нищожна, както е в конкретния случай, има за последица възстановяването на служителя за заеманата преди уволнението длъжност по аргумент на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при изпълнение от същия на останалите предпоставки - явяването му в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, които са налице. При това за органа по назначението възниква и задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая органът по назначението не изпълнил задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, като служителят не е възстановен фактически, тъй като на същата не е дадена възможност да изпълнява служебните си функции. За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да бъде установено, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността съществува е намален броят на служителите, които я изпълняват. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от административния орган по силата на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая тези предпоставки са налице. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от Шкендерова, настъпили преди възстановяването й с влязло в сила съдебно решение, по силата на утвърдени преди това длъжностни разписания не засягат правото й на възстановяване като държавен служител и не може да обоснове извод за съкращение на длъжността, тъй като е настъпила преди възстановяването на Шкендерова по силата на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходна заповед за уволнение. По делото няма данни и доказателства за извършени длъжностни промени, настъпили между 09.08.2012 г. - датата, считано от която същата е възстановена на държавна служба и 28.08.2012 г., датата на която е прекратено служебното й правоотношение. За да е налице реално съкращение на длъжността материално правното, основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент - в случая още към момента на предходното уволнение на касаторката през 2010 г. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е изпълнявал длъжността поради незаконното му уволнение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от Шкендерова заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото администрацията на ответника следва да бъде осъдена да заплати на касаторката направените деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 1523 лв., от които 500 лв. възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция, 750 лв. възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция и 283 лв. за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение