Решение № 6770 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2010 г.

Решение № 6770 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 955 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 6012/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център-ХIII-София" ЕООД против покана изх. № 29-07-40 от 17.07.2009 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която дружеството е задължено да възстанови сумата от 5 167,98 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностична дейност за III и IV тримесечие на 2008 г. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Димитров е подадена касационна жалба от "Диагностично-консултативен център-13-София" ЕООД с оплакване, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а решението за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изложил правни доводи по правната същност на писмената покана и на регулативните стандарти, чието надвишение от страна на изпълнителя на медицинска помощ, е довело до издаване на процесния административен акт. Касае за хипотезата на получаване на суми без правно основание, което не е в резултат на извършено нарушение по НРД - 2006 г., и съответно, че разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е проследил спазването на процедурата от страна на административния орган във връзка с извършването на финансова проверка на лечебното заведение. В заповедта са определени видът, обхватът и задачата на проверката, както и срокът, в който тя трябва да бъде извършена. Неоснователен е доводът в касационната жалба за необсъждане от съда на възраженията на страната относно приложимостта на чл. 166 от НРД 2006 и неяснотата на срока на съобщаване на РС. В мотивите на обжалваното решение съдът изрично е отразил, че регулативните стандарти са съобщени на изпълнителя на медицинска помощ с протоколи, съответно за III-то тримесечие на 05.08.2008 г. и за IV - то тримесечие на 05.11.2008 г. Действително, уточняването броя на предоставените РС е станало в началото на съответния период, но срещу подпис на изпълнителя и той е имал възможност да съобрази техния размер в хода на оставащите месеци. По делото не е спорно, че жалбоподателят е запознат с направените при проверката констатации, обективирани в съставените Финансов протокол и Протокол за неоснователно получени суми и е подал възражение срещу тях пред Арбитражната комисия. Както се приема в съдебната практика, процедурата по чл. 234 от НРД - 2006 г. във връзка с издаване на покана за възстановяване на неоснователно получени суми не предвижда като задължително условие разглеждане на възражението от Арбитражна комисия. В случая възражението на жалбоподателя е било изпратено от директора на СЗОК до Арбитражната комисия и разгледано от нея, без да се достигне до решение. Тези действия са извън процедурата за възстановяване на неоснователно получени суми, поради което не съставляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не се отразяват на законосъобразността на издадения административния акт. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта. Административният орган е посочил наличието на превишение на определените регулативни стандарти за III на 2008 г. за ММД, назначени с бланка МЗ-НЗОК № 4 - превишение в размер на 1930, 72 лв. За IV тримесечие на 2008 г. превишението е на стойност 3237,26 лв. относно направления бланка МЗ-НЗОК № 4. Административният орган в мотивите на оспорената писмена покана подробно е изложил фактическата обстановка по спора, съобразил е възможността на допустимо превишение от броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти и обосновал размера на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че поканата е издадена от компетентен орган при спазена административнопроизводствена процедура и материален закон, като е съобразена приложимата разпоредба на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 и т. 441 от решение № РД-УС-04-17/2009 г. Неоснователен е доводът за липса на фактически основания за издаване на оспорения акт. Такива се установяват от съдържанието на протокола за неоснователно получени суми и финансовия протокол, съставени в рамките на надлежно назначена и извършена проверка. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ, се извършва по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно и с прилагане на санкция. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шест отделение,