Решение № 15293 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2009 г.

Решение № 15293 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2009 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба от директора на дирекция дОбжалване и управление на изпълнениетоц гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 300 от 9.06.2009 г. на Великотърновски административен съд, постановено по адм. дело № 802 по описа за 2008 г., с което по жалба на "ИМЦ" ООД гр. Враца, ул. "Никола Войводов" № 17, представлявано от управителя Марио Стефанов Тончев, е отменен ревизионен акт № 800126/13.06.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 396/02.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 03, 07 и 08.2007г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 96 431 лв. и са начислени лихви 11 715,98лв. по доставки на пшеница и слънчоглед от "КРД" Единство" гр. Криводол, "Дариз М" ЕООД София и ЗК "Надежда" с. Търнава. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ИМЦ" ООД гр. Враца, чрез управителя си и адв. Тончева, оспорва жалбата, като в писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил посочения РА в посочената му по-горе част. За да постанови това решение, съдът е приел, че реалността на процесните доставки на пшеница и слънчоглед е доказана, както и че са изпълнени изискванията на ЗДДС за признаване на данъчен кредит по тях. Съдът е кредитирал изслушаните основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, от които е установено, че данъчните основи и ДДС са платени на доставчиците, последните са начислили дължимият ДДС по тях, доставките са надлежно отразени, както в счетоводствата на преките доставчици, така и в това на ревизираното лице. Според вещото лице, анализът на първичните счетоводни документи, фирмена кореспонденция и платежни документи налагат извода за реално осъществяване на доставките. Вещото лице е извършило проверка за последващата реализация на предмета на доставките, при която е констатирало, че получените от ревизираното лице количества слънчоглед и пшеница са реализирани през същите данъчни периоди. Съдът е възприел изводите на вещото лице, като е съобразил че заключението е изготвено след проверка в счетоводствата на ревизирания субект и на доставчиците, изцяло кореспондира с данните от приложените по делото писмени доказателства, включително представените при ревизията и в производството по обжалване на акта. В резултат на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът е достигнал до извода, че процесните фактури удостоверяват реални доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, като е осъществено прехвърляне на собствеността върху стоките, цената за тях е платена, ДДС е начислен от доставчиците. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил последователно и подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи. Според констатациите в РА, правото на данъчен кредит по фактурите издадени от посочените преки доставчици през посочените данъчни периоди не е признато поради недоказана реалност на доставките. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, като в тази връзка поддържа, че изводът за реалност на доставките е необоснован на събраните по делото доказателства, не са били представени доказателства за транспортиране, складиране и предаване на стоката, както и за материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките; без основание е прието, че последващото разпореждане с предмета на доставките от страна на ревизираното лице е доказателство за реалността на процесните доставки, недопустим бил разпитът на разпитаните свидетели. Тези доводи и оплаквания са неоснователни. Според легалното определение по чл. 6 ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, а според чл. 24 от същия закон, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката, предмет на процесните доставки. Основанието на това плащане не е оспорено от данъчните органи, поради което следва да се приеме, че е такова, каквото е посочено в първичните счетоводни документи - съответните данъчни фактури, а именно - доставка на посочената във фактурите стока - пшеница или слънчоглед в съответното количество, което е израз на постигнато между страните съгласие за прехвърляне на правото на собственост върху тази стока. Това съгласие е обективирано в писмени договори, сключени между ревизираното лице и преките доставчици, в които са уговорени всички съществени елементи на договора, както и подробни изисквания за начина на доставяне на стоката, качеството на стоките, проверката на доставеното количество пшеница и на качеството на същата и т.н. Плащането на цената не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена реална доставка, но в конкретния случай е доказано чрез събраните доказателства, че е осъществено и фактическото предаване на стоката. Относно прехвърлянето на стоката по делото са събрани преки и косвени доказателства, чиято съвкупна преценка налага извода за действително осъществено прехвърляне на правото на собственост. В тази връзка обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на стоката е доказано чрез представените още при ревизията приемо-предавателни протоколи, подписани от страните по сделките, доказателства за извършен транспорт на стоката от прекия доставчик към получателя, включително фактури от фирмите, които са осъществили транспорта и товарителници, както и че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза преките доставчици "КРД" Единство" гр. Криводол, "Дариз М" ЕООД София и ЗК "Надежда с.Търнава са имали достатъчна наличност на стоките към датите на прехвърлянето на зърното по процесните фактури към ревизираното лице. Същевременно, при ревизирания субект е установено, че стоката е заприходена в момента на получаването, като са направени надлежни счетоводни записвания. Установено е също, въз основа на провереното от вещото лице синтетично и аналитично отчитане, че стоката, която е получена по процесните фактури е реализирана съответно като продадена на "Сан Марко 2007" ЕООД и на "Папас олио" АД Ямбол. Същевременно от вещото лице е установено, че са направени надлежни счетоводни записвания, както при ревизирания субект, така и при неговите доставчици. Регистрацията на доставчиците като земеделски производители, както и регистрацията им като търговци на зърно или притежаването на лиценз за публичен склад на зърно, съгласно Закона за търговия и съхранение на зърно, не е предвидено като изискване за действителността на доставките на зърно, нито за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по такива доставки. За целите на данъчното облагане по ЗДДС от значение е размяната на насрещни престации между два данъчни субекта, в което се изразява стопанския оборот, представляващ от своя страна основание за начисляване на данък върху добавената стойност. Установено е, с удостоверение на фирмата, собственик на лицензиран склад, влагането на процесните количества зърно в наети от ревизираното лице силози в лицензиран склад за съхранение на зърно, собственост на "Папас мел" ЕАД Ямбол, клон Бяла Слатина и транспортирането на стоката до склада. Представени са и кантарни бележки за складирането й, след претегляне. Като свидетели са разпитани представителите на преките доставчици, двама от които са земеделски кооперации-производители, а третата фирма е представила доказателства за предходни доставки с процесния предмет. Предвид всичко изложено, обоснован на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че фактурите, издадени на "ИМЦ" ООД Враца от преките му доставчици удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. По делото е установено, че са изпълнени всички кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по повод доставките от преките му доставчици, включително и осъществяването на доставките. По изложените съображения касационният състав на съда приема, че при постановяване на решението не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения, представляващи основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба 2 600лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,