Решение № 3595 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2013 г.

Решение № 3595 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Васил Патев Лазаров от гр. Етрополе, чрез адв. И. Иванов, против решение № 488 от 7.05.2013 г. по адм. д. № 1067/2012 г. на Административен съд София - област с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да се отмени, а исковата претенция да се уважи. Ответната страна - ТП "Държавно горско стопанство" гр. Етрополе, чрез адв. Ц. Стоянова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил изцяло исковата молба на Васил Патев Лазаров срещу ТП "Държавно горско стопанство" гр. Етрополе за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 4385 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2009 г. до окончателното изплащане, и за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2009 г. до окончателното изплащане. Решението е правилно. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в случая не е налице незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Както вярно административният съд е посочил, отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт, тъй като налагането на административно наказание не се определя като типична административна дейност. Това е постоянната практика на Върховен административен съд. Неговото издаване и отмяна се извършва по реда на ЗАНН, което производство има санкционен характер и крайният акт по същество е израз на правозащитна дейност. С оглед липсата на издаден и съответно отменен по реда на АПК административен акт, ЗОДОВ е неприложим, поради отсъствието на елемент от фактическия състав на правната норма за реализиране на отговорността на държавата по този специален ред. Касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява направеното от страна на процесуалния представител на ТП "Държавно горско стопанство" гр. Етрополе искане за присъждане на разноски. Съгласно представеният по делото списък на разноските на осн. чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие следва Васил Патев Лазаров да бъде осъден за заплати на ТП "Държавно горско стопанство" гр. Етрополе разноски за адвокатско представителство в размер на 500 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение