Решение № 9608 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2017 г.

Решение № 9608 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез адв. С. Б., против решение № 296 от 13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3977/2016 г. по описа на Административния съд - С.-град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Министерство на правосъдието, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва като основателни изводите на съда, че така подадената искова молба по чл. 1 ЗОДОВ е подадена срещу ненадлежна страна - Министерство на правосъдието. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Е. Д. М., понастоящем в Затвора - гр. С., иск против Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 15 000 лв., изразяващи се в стрес, психически тормоз, ужас и унищожаване на здравето. Административният съд посочил, че делото е образувано по предявен от Е. Д. М. иск против незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Министерство на правосъдието, вследствие на които ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, предизвикани от условията, при които е бил поставен по време на задържането му в помещението на ареста в сградата СГС на 14.03.2016 г. Прието е, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Г. Д. "Охрана" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото съгласно чл. 391, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт, главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява охраната на съдебните сгради. Разгледана е и Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт /обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./, където в чл. 7, ал. 1, т. 4 се посочва, че за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. В заключение административният съд приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите са служителите на главна дирекция "Охрана", следователно, посоченият от Е. М. ответник - Министерство на правосъдието, е ненадлежен, поради и което искът срещу него е неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че Министерство на правосъдието е ненадлежен ответник по настоящата искова претенция. Действително, Главна дирекция "Охрана" /ГДО/ е юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище С. и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. С. Н. № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт /обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./, и по конкретно на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. Тази наредба установява задължение за обособяване и обозначени с табели на зони за сигурност около сградите, с цел осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт от ГДО, но не и задължения за дирекцията за поддържане на обособените зони. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г. в § 71 е посочено, че в чл. 387 думите "Министърът на правосъдието" се заменят с "Пленумът на Висшия съдебен съвет" . В § 83, ал. 2 ЗИДЗСВ обаче е посочено, че предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието. Следователно, настоящият състав намира, че надлежен ответник по настоящата искова молба на Е. Д. М. следва да е Министерство на правосъдието. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази посоченото в настоящото решение, да се укаже доказателствената тежест на страните и да се съберат относимите по спора доказателства. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,