Решение № 5525 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11439/2014 г.

Решение № 5525 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11439/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 1859/22.07.2014 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 768 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 031303148/13.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Касаторът отрича правомощието на административния съд да обяви нищожност на РА. В условията на евентуалност отправя упрек за недовършена правораздавателна дейност поради пропуск на съда след обявената нищожност да изпрати преписката на компетентния административен орган в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на бирм Шумен с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Варна, както и с предложената от съда интерпретация на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Обзор Бийч Ресорт IV" ЕООД - в несъстоятелност, чрез повереника си адв. Минчева, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Обзор Бийч Ресорт IV" ЕООД - в ликвидация /от 30.06.2014 г. дружеството е обявено в несъстоятелност/ допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетните 2007 г. и 2009 г. в общ размер 58 044.38 лева и за закъснителна лихва в размер 33 218.44 лева, както и за ДДС в д. п. м. 01, 06 и 12.2009 г. в общ размер 35 590.52 лева с лихви за забава 16 170.49 лева. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че той е издаден в повторно ревизионно производство сред отмяната с решение № 859/22.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" на предходен РА № 031203238/19.10.2012 г. и е продължило със ЗВР № 1300970/11.03.2013 г. Цитирайки съдебната практика на ВАС за значението за ревизионното производство на акта на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 от ДОПК, с който РА се отменя и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, е обосновал висящността на приключилото с оспорения пред него РА към 1.01.2013 г. Позовал се е на разпоредбите на § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК, за да изключи приложимостта на чл. 119 от ДОПК в редакцията му след 1.01.2013 г. Така е дисквалифицирал компетентността на органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията да издадат РА, вместо той да бъде издаден от орган по приходите, определен от органа, възложил ревизията. Като допълнително основание за нищожност е възприето възлагането на повторната ревизия със ЗВР № 1300970/11.03.2013 г., издадена от Светла Каменова Петрова - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ Шумен, както и издаването от нея на заповеди за изменяне на тази заповед, на заповед за спиране и възобновяване на ревизионното производство. Според съда компетентността на Петрова да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповед № 1597/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна е териториално ограничена до задължени лица в обхвата на ИРМ Шумен, а правомощието да възлага ревизии на територията на гр. Варна със същата заповед е отнесена към компетентността на други органи. С позоваване на разпоредбите на чл. 112 и чл. 119 от ДОПК е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Шумен за данъчен субект със седалище в територията на друго е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Решението е правилно, макар касационният съдебен състав да не споделя част от решаващите му мотиви. Съответно на процесуалния закон е разбирането на първостепенния съд, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. Затова и следва да се сподели заключението в решението, че приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 1.01.2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от орган по приходите, определен със заповед от органа, възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Без да е определен компетентен да издаде РА орган по приходите по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията до 1.01.2013 г. няма кому административният съд да изпрати делото в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК. А дори да е било дължимо да включи такова разпореждане в съдебния акт, то отсъствието му няма за последица неправилността му. Непълнотата на решението е преодолима по реда на чл. 176 от АПК. Несподелими са изводите на административния съд за нищожност на РА заради ограничената със заповедта на директора на ТД на НАП териториална компетентност на органите, възлагащи ревизии. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за физическите лица, включително едноличните търговци, е тази по постоянния им адрес /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено. Правилното по разпоредения правен резултат първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат деловодни разноски, а ответникът не е доказал извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение