Решение № 4655 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2015 г.
ВАСI отделение19.04.2016 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 786/20.04.2015 г., постановено по адм. дело № 397/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд в частите, в които е отменен РА № 241202437/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1281/01.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начисления ДДС на "Сен Холдинг" ЕООД - гр. Стара Загора за сумата над 4 449,15 лв. до пълния размер от 5 953 лв. за данъчен период на месец декември 2010 г. и съответните лихви и е коригирана данъчната загуба на дружеството за 2010 г. за сумата над 22 245,74 лв. до пълния размер от 29 765 лв. и съответните лихви и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Сен Холдинг" ЕООД - гр. Стара Загора в посочените по-горе части. ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските над сумата 320,87 лв. до пълния размер от 425 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4655 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Недялка Иванова Петрова в качеството й на упълномощен изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 786/20.04.2015 г., постановено по адм. дело № 397/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 241202437/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив относно допълнително начисления на "Сен Холдинг" ЕООД - гр. Стара Загора ДДС в размер на 5 953 лв. за данъчен период на месец декември 2010 г. и прилежащи лихви в размер на 924,55 лв. и е коригирана данъчната загуба на дружеството за 2010 г. със сумата от 29 765 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В изложението на касационната жалба се съдържа и оплакване, съдържащо и третото отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила с твърдение, че съдът не е извършил подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства. Неправилно според касатора съдът е посочил, че се касае за погрешна счетоводна операция по отношение отписването на бракуваната стока, тъй като показанията на свидетеля Николай Николов опровергават това. Твърди, че съдебно-счетоводната експертиза потвърждава констатациите на приходните органи, че не са спазени счетоводните изисквания за отразяване на непредвидими събития (унищожаване и увреждане на стоки при пожар), настъпили след датата на баланса, но преди изготвяне на годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството за 2010 г. Излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит при закупуване на процесните стоки, тъй като не е доказано наличието на непреодолима сила. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Сен Холдинг" ЕООД срещу ревизионния акт, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Сен Холдинг" ЕООД - гр. Стара Загора, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 974/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 3337/2012 г. състав на Пловдивския административен съд е отхвърлил жалбата на "Сен Холдинг" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за допълнително начисления ДДС в размер на 5 953 лв. и лихви - 924,55 лв., вследствие извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2010 г. със сумата 29 765 лв. С решение № 1419/03.02.2014 г. по адм. дело № 8607/2013 г. ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския административен съд. В отменителното решение са дадени указания за допускане на свидетелски показания, назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на всички факти относно основното обстоятелство - унищожаването на материални ценности на стойност 29 765 лв. и изясняване доколко са настъпили твърдените от жалбоподателя хипотези на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО. При новото разглеждане на делото, Пловдивският административен съд е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт относно допълнително начисления на "Сен Холдинг" ЕООД - гр. Стара Загора ДДС в размер на 5 953 лв. за данъчен период на месец декември 2010 г. и прилежащи лихви в размер на 924,55 лв. и е коригирана данъчната загуба на дружеството за 2010 г. със сумата от 26 765 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че стоките (апарати за измерване концентрацията на алкохол, мостри, ратанови мебели, заваръчни апарати) на стойност 20 765 лв. са унищожени при възникнал пожар в частен имот на управителя на "Сен Холдинг" ЕООД, където били пренесени за съхранение (вила в местността Баритна мина", гр. Стара Загора) и към 31.12.2010 г. по счетоводни данни и по салда от оборотните ведомости, стоките са били без остатък поради унищожаването им при пожар. В тази връзка съдът се е позовал на удостоверение № 10 от ОУ - РС "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Стара Загора за възникналия на 12.02.2011 г. пожар. От разпитите на допуснатите свидетели Лазарин Ранчев, Митко Митев и Никола Николов съдът е направил извод, че при пожара са унищожени стоките, като свидетелят Лазарин Ранчев, който към момента на пожара е бил служител в пожарната е изяснил, че вследствие на пожара стоките са повредени до степен, че не могат да се използват. От разпита на Никола Николов - счетоводител на дружеството съдът е приел, че при извършена инвентаризация на дружеството на 22.12.2010 г. е установено наличие на 40 бр. ратанови мебели, тестери за проверка на алкохол (дрегери) и др., като при изготвения от него ГФО за 2010 г. е станало ясно, че е възникнал пожар на мястото, където се съхраняват стоките и е изготвен протокол за брак и затова счел, че стоките следва да бъдат изписани към 31.12.2010 г., а не през 2011 г. Съдът е възприел констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че осчетоводяването е погрешно, но това не променя факта на унищожаване на стоките поради пожар, поради което е прието, че е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС и не е изследвало да се коригира ползвания при закупуването на стоките данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. По същите мотиви съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил и в частта по ЗКПО относно коригирането на декларираната от дружеството данъчна загуба за 2010 г. със сумата от 29 765 лв., представляваща стойността на унищожените стоки. Обжалваното решение е частично неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Между страните по делото не е формиран спор относно обстоятелството, че при закупуване на процесните стоки дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит. Предвиденото от законодателя ограничение, не се прилага, когато се установи наличие на хипотезата по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционния механизъм, когато е налице унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима. Относно дефинирането на понятието непреодолима сила, то е регламентирано в чл. 306, ал. 2 ТЗ и означава непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Няма спор, че пожарът е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила, както и по делото е безспорно установено, че такъв е възникнал в местността "Баритна мина", където се намира частния имот - вила на управителя на "Сен Холдинг" ЕООД. Установяването на това обстоятелство е въз основа на писмени доказателства - писмо № 236, екз. № 2/08.02.2013 г. от ОУ на МВР, "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Стара Загора за възникналия на 12.02.20111 г. пожар, удостоверение № 10 и телефонограма № 306 за същото обстоятелство. Установено е от свидетелските показания, че стоки на дружеството са се намирали на съхранение в частния имот на управителя на същото. От тези доказателства е установено, че при пожара са унищожени мебели - 8 бр., опушени стени - 10 кв. м., бяла техника - 2 бр., дървена дограма - 1 бр. и домашно имущество - 11 бр. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, че неправилно отписването на стоките счетоводно е извършено в края на 2010 г., а не през 2011 г., когато е настъпило събитието, което по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС е непреодолима сила. От показанията на свидетеля Митко Митев - управител на "Амброзия 90" ЕООД, на който е бил управител се установява че със "Сен Холдинг" ЕООД е имал сключен договор за наем, като е предоставил склад от 200 кв. м. и в него ревизираното дружество е съхранявало мебели, които впоследствие са преместени във вилата на управителя Стефан Траянова. Според свидетеля договорът за наем със "Сен Холдинг" ЕООД е прекратен, тъй като наемателят не е могъл да си плаща наема и мебелите са пренесени, като свидетелят е пояснил пред съда, че лично е помагал. Свидетелят Ранчев като служител в пожарната служба е участвал лично при гасенето на пожара и е обяснил, че мебелите от ратан са били 20,30 или 40 бр., като една част са изгорели, а друга са били опушени и е било невъзможно да се използват, тъй като пушекът е проникнал в нишките. От писмените доказателства не се установява виновно поведение на ревизираното дружество поради което хипотезата на непреодолима по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС е доказана по делото. Относно осчетоводяването на процесните стоки, при новото разглеждане на делото съдът е разпитал счетоводителя на дружеството Никола Николов, който е обяснил, че на 22.12.2010 г. е извършена инвентаризация на активите и е установено наличието на 40 бр. ратанови мебели, тоалетни чинии, капаци за тях и дрегери за алкохол. При изготвяне на ГФО за 2010 г., което е извършено през 2011 г. той е бил уведомен за възникнал пожар на мястото, където се съхраняват мебелите и тогава е бил съставен и протокола за брак. Свидетелят е пояснил, че тъй като мебелите са съставлявали голяма част от активите на дружеството, той като счетоводител е решил да ги изпише към 31.12.2010 г., а не да чака да стори това през 2011 г. Според Николов по този начин балансът за 2010 г. е по-ясно представен и му придава по-голяма достоверност, като към счетоводното отчитане е приложил писмото от пожарните власти и изготвения протокол за брак. От съдебно-счетоводната експертиза е установено, че така извършена счетоводната операция е погрешна, както е приел и съда, но то не може да игнорира безспорно установеното обстоятелство за възникнал пожар на мястото, където са съхранявани стоките, което е непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Относно стойността на изгорелите стоки, съдът е приел, че освен мебелите и останалите стоки на обща стойност от 29 765 лв. са погинали и за цялата тази сума е от отменил ревизионния акт, включително и за корекцията на данъчната загуба по чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО отново със същата сума. Настоящият съдебен състав възприема основните мотиви, изложени от първоинстанционния съд, че е налице изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, респ. чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО. Относно размера, първоинстанционният съд е възприел показанията на свидетелите, че всички твърдени от дружеството стоки, които са в размер на 29 765 лв. са изгорели в пожара. Видно от представения по делото протокол за брак, неоспорен като частен свидетелстващ документ от приходната администрация, следва да се кредитира стойността от 29 765 лв., която включва 43 бр. ратанови мебели, 2 бр. електрожени, 10 комплекта алкохолни дрегери и седалки за тоалетни чинии - 2 бр. Нито един от свидетелите не е дал показания за унищожени седалки за тоалетни чинии и електрожени. В представената по делото телефонограма за събитието са описани унищожените от пожара стоки - мебели - 8 бр., бяла техника - 2 бр., дървена дограма - 1 бр. и домашно имущество - 11 бр. От така установеното в официалния документ, издаден от орган на РСПБЗН не се установява, че ратановите мебели са 40 бр., нито че в помещението, в което е възникнал пожара са се намирали дрегерите, седалки за тоалетни чинии и електрожени. Тъй като от установените 8 бр. мебели, които според телефонограмата на РСПБЗН са изгорели, а останалите са само обгорени, но негодни за ползване, съобразно показанията на присъствалия при гасене на пожара Лазарин Ранчев - пожарникар, то следва да се приеме, че негодни за ползване са всички ратанови мебели, които са на обща стойност 22 245,74 лв. описани в протокола за брак, съдът счита, че е доказано като размер приложението на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС при данъчна основа 22 245,74 лв. и ДДС в размер на 4 449,15 лв. и за тази сума е следвало да се уважи жалбата, респ. да се отмени ревизионния акт. В останалата част за разликата до пълния размер от 5 593 лв. е следвало жалбата да бъде отхвърлена в частта за ДДС, а в частта по ЗКПО - относно корекцията на данъчната загуба решението следва да бъде отменено за сумата над 22 245,74 лв. до пълния размер от 29 765 лв. и съответните лихви. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС, Първо отделение счита, че обжалваното решение е неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено за разликата над 4 449,15 лв. лв. до пълния размер начислен ДДС от 5 593 лв. ДДС, както и за сумата над 22 245,74 лв. до пълния размер от 29 765 лв. по ЗКПО. На основание чл. 222, ал. 1 АПК в тази част жалбата на "Сен Холдинг" ЕООД срещу ревизионния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В останалата част, в която ревизионният акт е бил отменен за сумата от 4 4497,15 лв. и съответните лихви в частта по ДДС и за 22 245,74 лв. в частта по ЗКПО, решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските за сумата над 320, 87 лв. до пълния размер от 425 лв. Независимо от изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като в производството пред ВАС, Първо отделение тази страна не е представлявана от юрисконсулт и касационната жалба е подадена от директора на същата дирекция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение