Решение № 3497 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11322/2017 г.

Решение № 3497 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11322/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на С. Реджебов срещу решение № 241 от 04.07.2017 г. постановено по административно дело 399/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Велико Търново. В касационната си жалба и в писмено становище касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че заповедта съдържала задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и в частност тези по т. 1 и т. 2. Сочи, че съдът в мотивите си е изложил общи и принципни положения относно същността на мярката "задържане под стража" и предпоставките за налагането и, но те не са съотнесени към неговите действия. Оспорва и изводите на съда, че при задържането не са ограничени правата му относно правото му да ползва адвокатска защита. Иска да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се отмени, като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 7855 зз-15/18.05.2017 г. издадена от полицейски орган – разузнавач в сектор 02, отдел 04 в Дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерство на вътрешните работи /МВР/. Претендира разноски. Ответникът по касация – Полицейски орган – разузнавач в сектор 02, отдел 04 в Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Реджебов срещу Заповед за задържане на лице рег. № 7855 зз-15/18.05.2017 г. издадена от полицейски орган – разузнавач в сектор 02, отдел 04 в Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, е установил фактите по делото, при съвкупния анализ на които, за да отхвърли жалбата и потвърди заповедта, е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Посочил е, че са спазени административнопроизводствените правила и, че заповедта съответства на материалния закон. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 ЗМВР и в законоустановената форма. Неоснователни са доводите, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР. В оспорваната заповед са посочени името и длъжността на полицейския орган, издал заповедта. Действително не е посочена местоработата на същия, но това съдът намира, че е несъществено нарушение, което не може да доведе до незаконосъобразност на заповедта. От събраните по делото доказателства е установено, че издалият заповедта полицейски орган е служител на дирекция "Вътрешна сигурност", а административно – териториалната област Велико Търново е в района на действие на сектор 02 в отдел 04 на Дирекцията. Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, съгласно която заповедта за задържане следва да съдържа фактическите и правните основания за задържането. В случая, в оспорваната заповед са посочени както фактическите, така и правни основания за задържането на лицето. Посочено е, че задържаното лице през периода от неустановена дата до настоящия момент в гр. Елена държал и разпространявал акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон – престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК и за това, че на 18.05.2017 г. в гр. Елена държал боеприпаси за огнестрелно оръжие без съответното разрешително – престъпление по чл. 339 НК. От посоченото ясно и безпротиворечиво може да се разбере, защо е задържано лицето. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Поради тази причина са неоснователни доводите на кастора, че в акта не били посочени вида на акцизните стоки, броят на намерените боеприпаси. Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Фактическите установявания на органа правилно са подведени под съответстващата правна норма, посочена като основание за издаване на заповедта – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, предвиждаща, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено наличие на данни, че жалбоподателят е извършил престъпление. Неоснователен е доводът на касатора, че е било ограничено правото да ползва адвокатска защита, макар че същият е заявил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка. От доказателствата по делото се установява, че спрямо лицето полицейският орган, е изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и видно от съдържанието на попълнената от Реджебов декларация с дата 18.05.2017 г., същия е уведомен за правото му адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, като е изразил желание да ползва такава. Реализирането на това право обаче се извършва чрез уведомяването на съответния адвокат, т. е. зависи от волята на лицето. По делото е установено, че на Реджебов е осигурена възможност да се обади по телефон, от която възможност той се е възползвал, като е уведомил брат си за задържането, вкл. ако той прецени, да се обади на адвокат. По делото е доказано, че полицейският орган при задържането е уведомил жалбоподателя за правото му на адвокатска защита и по никакъв начин не е ограничил правата на лицето в тази връзка. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение