Решение № 5695 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2018 г.

Решение № 5695 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. С. от [населено място], [жилищен адрес], срещу решение № 5596/04.10.2018 г. по адм. дело № 6791/2018 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 3286 з-1186/19.03.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. В жалбата се излагат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първонистанционният съд, че наложеното дисциплинарно наказание не е обусловено от влизането в сила на присъдата по образуваното наказателно производство с твърдения, че същите противоречат на практиката на ВАС, която е цитирана в жалбата. Според касатора е налице превратно тълкуване от страна на съда на събрания по делото доказателствен материал, допуснато е нарушение на разпоредбата на чл. 207, ал. 4 от ЗМВР при определяне на дисциплинарно разследващия орган, като е нарушен принципа за безпристрастност. Според касатора необоснован е извода на съдът, че допуснатото нарушение е такова, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като при налагане на наказанието не е преценена тежестта на вмененото му за извършено нарушение. Същото неправилно е квалифицирано според касатора по тежкия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вместо по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Излагат се съображения, че дисциплинарното наказание е несъразмерно тежко, поради което и издадената заповед не съответства и на целта на закона. Претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта, алтернативно обявяването й за нищожна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ГД" Национална полиция", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с доводи за липса на твърдяните от касатора нарушения на материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила. Моли съдът да отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, настоящият състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - С. - град е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 3286 з-1186/19.03.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на осн. чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. т. 19, т. 20 и т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността -старши полицай в група 01 "Патрулно постова дейност" на сектор "Охрана на обществения ред в железопътния транспорт" -Г. О. към дирекция "Жандармерия" при ГД "Национална полиция" - МВР. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед с мотиви, че не е бил нарушен принципа на безпристрастност. Изложил е мотиви, че заповедта е мотивирана, тъй като обстоятелствената част на акта, препраща към справка рег. № 1204 р-1728/01.03.2018 г., съдържаща подробно изложение на повода за извършване на проверката и резултатите от нея, поради което е допустимо мотивите на акта да са изложени в друг съпътстващ го акт. От държавния служител са изискани писмени обяснения, каквито са дадени и приети от дисциплинарнонаказващия орган. От събраните по делото доказателства /докладни записки, сведения и протоколи за разпит/, съдът е намерил за безспорно доказано по делото извършеното от служителя дисциплинарно нарушение на т. 19, т. 20 и т. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изразяващо с извършени хулигански действия по време на празненство на 24.06.2017 г., а именно: показване на среден пръст на пристигнали полицаи, уриниране на обществено място и съпротива при арест, които според съдът, доказват пълно незачитане на установения правов ред. От показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство, задържали касатора, както и тези дадени от множество граждани, съдът е приел, че е извършено грубо нарушение на обществения ред и пълно незачитане на установените порядки и разпореждания на полицията. От представеното по делото копие на решение № 101/07.02.2017 г. по НАХД № 3188/2017 г. по описа на Районен съд - П., съдът е констатирал че касатора е признат за виновен за извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, като решението е било потвърдено от Окръжен съд - П. и е влязло в сила на 10.05.2018 г., видно от отбелязването. Съдът е отхвърлил доводите на касатора, че не било взето предвид цялостното му поведение на държавен служител с мотиви, че в оспорената заповед изрично е посочена справката за професионалния му стаж и извършеното нарушение е такова, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Изложил е мотиви, че извършените действия безспорно представляват нарушение на етичните правила, което накърнява доброто име на институцията и поведението му, представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като тези деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на служителя в МВР, уронващи престижа на службата. Съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, за това че дисциплинарното наказание е наложено преди влизане в сила на присъдата с мотиви, че в оспорената заповед, като основание е посочено извършени нарушения на правилата за поведение на Етичния кодекс на държавните служители в МВР, а не обстоятелството, че срещу служителя е образувано наказателно производство. Решението е правилно постановено. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя е обстоятелството, че той е осъществил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, чрез слушане и пускане на силна музика, въпреки полицейските разпореждания да бъде спряна, обидни жестове- показване на среден пръст по адрес на събралите се граждани, както и уриниране от терасата на кооперацията. Тези негови действия правилно са били квалифицирани от дисциплинарно - наказващия орган и впоследствие от съда, като поведение несъвместимо с изискванията на т. 19, 20 и 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. /обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г. - да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да се отнася с уважение към всички представители на обществото. Деянието на касатора уронва престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При тази квалификация на извършеното от касационния жалбоподател нарушение на служебната дисциплина, предвиденото от законодателя дисциплинарно наказание е само едно - уволнение. Поддържаните в касационната жалба доводи за липса на тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са неоснователни. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е извършил описаното в мотивите на оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗМВР. Доколкото съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 8 с. з. при изпълнение на служебните си задължения, служителите на МВР представляват цялото общество следва, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР, непосредствено уронва престижа на службата. В обществен план определена категория лица - политици, магистрати, служители на МВР и др., са обект на засилен интерес и внимание, както в личен, така и в публичен аспект. Именно поради това, за тази категория лица са разработени етични норми на поведение, инкорпорирани в служебните им задължения. Извършените от касатора непристойни /хулигански/ действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, неподчинение на полицейски разпореждания, както и отправените обидни жестове към български граждани и полицаи от 01 РУ П., освен че грубо нарушава посочените разпоредби от Етичния кодекс, недопустимо и безспорно уронва престижа на МВР. За законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е достатъчно от обективна страна да бъде установено несъвместимо с етичните правила, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведение на наказания служител, с което се уронва престижа на службата. В случая, както бе посочено по - горе, тази обективна предпоставка за възникване на дисциплинарна отговорност е била налице. По силата на императивната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарното наказание задължително трябва да бъде уволнение. Налице и съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. Поради това и доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправните норми е неоснователен. Оплакването за незаконосъобразност на оспореното решение и неправилност на изводите на съда, че влизането в сила на присъдата по воденото наказателно производство срещу касатора е ирелевантно за законосъобразността на наложеното наказание и издадената заповед е неоснователно. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателна отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, Обстоятелството, че към датата на издаване на оспорената заповед, присъдата на наказателния съд не е била влязла в законна сила не засяга законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, ето защо липсата на влязла в сила присъда, няма отношение към производството по налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Още повече, както правилно е установил първоинстанционният съд в оспорената заповед, като основание за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено образуваното срещу служителя наказателно производство, а извършените нарушения на правилата за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Несподелимо е касационното оплакване за нарушение на материалния закон във връзка с преценката на съда, относно спазването на административнопроизводствените правила при упражняване на държавната власт на наказващия орган, нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и по конкретно при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, не е взето предвид цялостното поведение на касатора като държавен служител по време на служба в МВР. Изрично в заповедта са изложени мотиви, анализиращи събраните материали в дисциплинарното производство, представената справка, писменото обяснение на служителя и допълнителното такова, чиито доводи не са възприети от ДНО, оценени са настъпилите вредни последици, както и цялостното поведение на държавния служител, обективирано в справка за професионалния стаж с УРИ 1204 р-7010/13.09.2017 г. Предвид правилната преценка на събраните доказателства в условията на обвързана компетентност, ДНО правилно е наложил предвиденото в чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение", задължително в случая при извършеното тежко дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти и не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ГД "Национална полиция" юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,