Решение № 514 от 21.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 514/2010 г.

Решение № 514 от 21.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 514/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 83/2008 г. на Районен съд - Е. П. и отмяна на постановеното по него определение от 11.02.2010 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу Я. А. А. в частта относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1, б. "б" от НК, за което му е наложил наказание пробация, включваща 3 пробационни мерки, РС неправилно е извършил групирането по реда на чл. 25, вр. 23 от НК. Във формираната съвкупност е включил деянието по НОХД № И-4039/2008 г. (с наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода), което е в съотношение на рецидив с деянията по НОХД № 271/2007 г. и № 15072/2006 г., а поради това е следвало да се постанови отделното му изтърпяване. Затова се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд за ново произнасяне и групиране на наказанията. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 11.02.2010 г. по НОХД № 83/2010 г., в производство по чл. 384, вр. чл. 382 от НПК, РС - Е. П. е одобрил постигнато от прокурора и защитата на подсъдимите, вкл. на подсъдимия Я. А., споразумение за решаване на делото, съобразно което същият е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, като във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, б. "б"от НК му е било наложено наказание пробация, включваща 3 пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни срещи с пробационен служител и 300 часа безвъзмезден труд, и трите за срок от 1 г. На основание чл. 25 - 23 НК на подсъдимия А. е било определено общо наказание по това дело и по НОХД № 15072/2006 г., № 271/2007 г., № 11324/2008 г., № 2814/2008 г., № 2754/2009 г., № 504/2009 г. и № И-4039/2008 г. в размер на 11 месеца лишаване от свобода, като съгласно чл. 25, ал. 3 от НК са били приспаднати изтърпените по присъдите наказания. Атакуваното определение e незаконосъобразно в частта относно извършеното групиране по чл. 25, вр. 23 от НК. Общо наказание по този ред се определя само, когато деянията по влезлите в сила присъди са в съотношение на съвкупност, като онези в съотношение на рецидив подлежат на отделно изтърпяване. Видно е, че деянието по НОХД № И-4039/2008 г. е в съотношение на рецидив с тези по НОХД № 271/2007 г. и № 15072/2006 г., защото е извършено на 18.12.2008 г. или след влизане в сила на присъдите по посочените две дела, респ. на 4.03.2008 г. и на 5.09.2007 г., което изключва възможност за формиране на съвкупност между тях. За да не допусне нарушение на закона, съдът е следвало в да предложи промяна в споразумението, касаеща приложението на чл. 25 - 23 от НК, а ако по нея не се постигне съгласие, да откаже одобряването му. Като не е сторил това, съгласявайки се с предложеното от страните, е реализирал основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и за поправянето му се налага определението за одобряване на споразумението да бъде отменено в тази му част и делото върнато за ново разглеждане на Е. пелинския районен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да упражни правомощията си по чл. 384, вр. чл. 382, ал. 5 от НПК с оглед правилното прилагане на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК