Решение № 12163 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на К. И. Б. от гр. Русе чрез адв. Димитрова против Решение 1594/19.05.2025 г. на Административен съд (АС) - Русе по адм. д. 300/2024 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) Р-03001822002709-091-001/14.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 315/08.02.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателката претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски. Със становище искане от 03.11.2025 г. се поставят въпроси, във връзка с които Върховният административен съд (ВАС) да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). В него е инкорпориран списък на разноските, включващ 4 000 лв. адвокатски хонорар на адв. С. Й. Димитрова за предоставена безплатна правна помощ. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - Варна оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Енев по съображения, изложени в писмено становище от 30.10.2025 г., и иска да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение, както и присъждане на разноски за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 244.36 лв. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. ВАС, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. С оспорения пред АС Русе РА са установени на ревизираното данъчнозадължено лице К. И. Б. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер 7 536 и лихва 1907.59 лв. За да потвърди РА, съдът обосновава верен извод за неговата валидност. Изводът си за материална законосъобразност на акта обосновава със следните факти: През ревизирания период адв. К. Б. осъществява процесуално представителство на физически лица, без да получава възнаграждение от тях. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата със съдебните актове й е присъждано адвокатско възнаграждение за предоставената от нея безплатна правна помощ. След влизане в сила на съдебните актове Б. цедира тези свои вземания на множество дружества цесионери (над 40), представлявани от две физически лица В. Т. В., починал на 03.05.2022 г., и Г. С. К.. По - голямата част от едноличните дружества - цесионери с представляващ В. В., са с прекратена регистрация или в ликвидация с назначен ликвидатор В. В. Т.. За ревизирания период 2016 г. -2021 г. адв. Б. сключва 786 броя договори за цесия. Сумите, получени по цедираните вземания, са коректно отразени в подадените от нея ГДД. В хода на ревизията, ревизиращият екип е установил от обясненията на третите лица длъжници, че от тяхна страна са правени безуспешни опити за доброволно изплащане на присъденото адвокатско възнаграждение чрез изпращане на писма, електронни съобщения, покани, телефонни разговори, изпращане на дължимите суми чрез Изипей АД или преводи по банковата й сметка, които са връщани. Независимо от това, веднага след снабдяването с изпълнителен лист, вземането на адв. Б. за присъденото адвокатското възнаграждение е прехвърляно с договорите за цесия, като длъжниците били уведомявани за това по телепоща, без да е посочен начин на плащане и при липса на посочена банкова сметка. За принудителното събиране на вземанията на цесионерите се образуват изпълнителни дела от двама частни съдебни изпълнители (ЧСИ), по които взискателите ползват правна помощ от адвокатски сдружения. Част от адвокатските сдружения са с участието на адв. К. Б. ("Нота Бене", "Бул Лекс Б. Консулт" и "Б. партньори"). В повечето случаи в молбите за образуване на изпълнителните дела е посочена сметка на адвокатското сдружение, на което да се превеждат от ЧСИ принудително събраните суми, тъй като дружествата-цесионери нямат открити банкови сметки. В останалите случаи принудително събраните суми от ЧСИ са превеждани по личната банкова сметка на Г. С. К.. Когато принудително събраните суми постъпват по сметката на управителя на дружествата цесионери, той ги превежда на адвокатските сдружения. Не са установени данни за това да са постъпили в дружествата адвокатските възнаграждения. Въз основа на така установените факти ревизиращият екип приема, че договорите за цесия са фиктивни. В тях не е посочен размер на вземането, което се прехвърля и цената, на която се купува. Едва в допълнителните споразумения се договаря дължима към цедента сума и с тях се удостоверява плащането й в брой. В РД е направен извод, че е налице симулативно движение на парични средства, чиято цел е адв. Б. да не внесе дължимите данъци върху доходите си от осъществяваната дейност. С това се обосновава наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити доходи от адвокатски възнаграждения, недекларирани в пълния им размер. За 2019 г. е установено, че на 06.08.2019 г. е получена по сметка на лицето сумата от 300 лв. с основание доброволно плащане по ч. гр. д. 45710/2018 г. по описа на СРС. На 28.08.2019 г. сумата е изтеглена от адв. Б. и сметката е закрита. Сумата не е декларирана с подадената от нея ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Съответствието на РА с материалния закон Административен съд Русе мотивира със следното: Според съда констатации на приходните органи относно наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити доходи - кореспондират с установените от тях обстоятелства въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, с оглед на което ревизията законосъобразно е проведена по реда на чл. 122 и следв. ДОПК. Съдът приема, че договорите за цесия са сключени по начин и във форма, които съзнателно са насочени към пораждане на правни последици, водещи до недеклариране и невнасяне на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от адв. Б.илева, и същите правилно са преценени от данъчната администрация като привидни, заобикалящи закона и противоречащи на добрите нрави. С оглед на това според него правилно данъчната основа е определена именно въз основа на сумите, присъдени като адвокатски възнаграждения на лицето по цитираните в РА дела. Посочва също така, че липсва каквато и да е икономическа и логическа обосновка и целесъобразност за прехвърлянето на всички вземания от адв. Б. (786 броя цедирани вземания за периода) към цесионери, които не притежават банкови сметки, за да се затрудни доброволното изпълнение. От своя страна длъжниците искат да й платят доброволно, за да избегнат плащането на разноски за принудителното изпълнение, които са в много по-голям размер. Показателно за това, че лицето не приема доброволно изпълнение от страна на длъжниците е и обстоятелството, че не разполага с адвокатски кочани, потвърдено от Адвокатска колегия Русе. Доказано е според съда, че принудително събраните суми по вече образуваните от цесионерите изпълнителни дела са получавани само по личната банкова сметка на управителя им, който пък ги привежда на адвокатските дружества и сдружения, в които участва адв. Б., или се превеждат от ЧСИ директно по сметките на адвокатските сдружения. В тези суми са включени нейните адвокатски възнаграждения. По този начин ревизираното лице не е заплатило дължимите данъци върху доходите си от упражняването на адвокатска професия и същите законосъобразно са установени с РА. Експертното заключение, прието по делото, съдът преценява като неотносимо към спора, тъй като не касае пряко задълженията на жалбоподателката, установени с РА, а установява счетоводни записвания в счетоводствата на част от дружествата цесионери и в счетоводствата на адвокатските сдружения. Настоящият касационен състав преценява като правилни и съответни на фактите изводите на административния съд за това, че ревизираното лице е укрило част от доходите си от упражняваната от него свободна професия и дължи незаплатените за тях данъци. Неоснователни по гореизложените мотиви са доводите на жалбоподателката, че наличието на укрити доходи не е доказано, тъй като тя е декларирала и е заплатила дължимите данъци върху сумите, които е получила по договорите за цесия, както и че с РА е следвало се установи дължими ли са данъци върху доход от продажба на вземане (финансов актив) към датата на продажбата му, а не към датата на получаването му. Като сключени с цел отклонение от данъчно облагане, договорите за цесия правилно не са взети предвид от приходните органи, макар в акта да не е посочено изрично правното основание на чл. 77 ЗДДФЛ, а да се изложени само фактическите основания. Адвокатските възнаграждения, които съдът присъжда на адв. Б. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, са нейни доходи от упражняване на свободна професия по арг. на § 29 ДР ЗДДФЛ. Същите са облагаеми доходи от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, и се облагат по реда на чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ, като се намаляват с разходи за дейността в размер на 25 на сто (чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ в приложимата редакция). Неоснователен е и доводът за двойно данъчно облагане, тъй като установените дължими данъци с РА са начислени от дружествата цесионери. На първо място следва да се посочи, че ССЕ установява какви са счетоводните записвания във връзка с договорите за цесия само в дружествата, представлявани от Г. С. К.. От страна на ликвидатора на останалите дружества не са представени каквито и да било документи, вкл. счетоводни. Според експертизата в счетоводствата на дружествата, за които са представени счетоводни документи, е отчетена като разход заплатената цена по договора за цесия и като приход пълния размер на събраното вземане, но без да е посочено за кое изпълнително дело се отнасят записите. За да изготви заключението, експертът приема, че приходите и разходите са отчитани по хронологичен ред. Правилен е изводът на първостепенния съд, че предмет на спора, с който е сезиран, е законосъобразността на РА, установяващ данъчни задължения на ревизираното лице за получените от него доходи от упражняване на свободна професия. При положение, че за данъчното облагане договорите за цесия не се вземат предвид, то тяхното счетоводно отразяване при цесионерите също е ирелевантно. Същото се отнася и до начислените приходи и разходи в счетоводствата на адвокатските сдружения. Правилно е и становището на ответника по касация, че дължимите данъци от дружествата се формират по различен начин върху данъчната печалба, от което следва, че липсва идентичност между дължимите от физическото лице данъци върху получените доходи и тези, дължими от дружествата. Дружествата внасят своите дължими данъци въз основа на подадените от тях ГДД и от това не следва автоматично, че са внесли дължимите от адв. Б. данъци върху получените от нея доходи, противно на доводите на последната. Неоснователни също така са и доводите, наведени в касационната жалба, за допуснато в ревизионното производство съществено процесуално нарушение, неправилно преценено от съда, а именно провеждане на ревизия по особения ред, при положение, че задълженията с РА са установени по общия ред, т. е. не е налице невъзможност за установяването им. По принцип, ако данъчната основа не е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по общия ред, въпреки връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, то това не е съществено нарушение на адмнистративнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на РА. В случая обаче, в хода на ревизията не са събрани доказателства, удостоверяващи получаването от ревизираното лице на присъдените адвокатски възнаграждения, а техният размер е установен въз снова на други документи (изпълнителни листове, покани за доброволно изпълнение, сметки и др., налични в изпълнителните дела). Поради това правилно с РА данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. В касационната жалба се твърди, че с РА е начислен двукратно данък върху някои вземания, тъй като същите се повтарят, както и че е начислен повторно данък по постъпилите по банковите сметки суми, които не са получавани, но не се посочва за кои конкретно вземания и суми става въпрос. Не се установява от РД и РА включването в данъчната основа на получени по банковите сметки на лицето плащания, неизтеглени от него. Напротив, изрично е посочено, че в данъчната основа за 2019 г. се включва сумата от 300 лв., която е изтеглена. Ако жалбоподателката твърди, че с РА два пъти са обложени с данък едни и същи вземания, то е нейна тежестта да го докаже. Доказателства за това обаче по делото липсват. Не е била поставена такава задача и на нещото лице, изготвило ССЕ. Административният съд правилно не е отправил преюдициално запитване до СЕС във връзка с поставените от жалбоподателката въпроси. Не е налице необходимост от отправяне на такова преюдициално запитване и от настоящия касационен състав, поради следното: Първият въпрос е свързан с правилността на преценката на приходните органи за нищожност на договора за цесия с оглед принципа на правна сигурност и принципите на пропорционалност и неутралност на данъка по Директива 2006/112. В случая Директивата ДДС не се прилага, а принципът на правна сигурност е закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията Република България. Поради това за решаването на правния спор не се прилагат норми от правото на ЕС и не се налага тълкуване на такива норми от СЕС. Както беше посочено по-горе, възможността да не се вземат предвид сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, е допустима с оглед нормата на чл. 77 ЗДДФЛ. Останалите въпроси също изискват тълкуване на правото на ЕС и на принципите като източници на това право. По изложените по-горе съображения решението на АС Русе следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните от него разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение