Решение № 14686 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2016 г.

Решение № 14686 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на" И. И." ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя И. И., срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2156 от 31.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6125/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С решението, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционния съд е констатирал служебно, че в решение № 7526 от 5.12.2014 г., постановено по адм. дело № 6125/2014 г. по описа на Административен съд С. град е налице несъответствие между формираната и отразена в мотивите на решението действителна воля на съдебния състав относно длъжника за разноските по предявения иск за имуществени вреди и нейния външен израз в диспозитива на същото, т. е. че е налице очевидна фактическа грешка. Същата се изразява в това, че в решение № 7526 от 5.12.2014 г., постановено по делото, в осъдителния диспозитив като длъжници по присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4404.34 лева са посочени едновременно, както "И. И." ЕООД, ЕИК по Булстат *********, така и И. А. И., ЕГН: **********, въпреки изрично приетото в мотивите, че задължение за разноски по този иск е налице само за дружеството. При така установеното първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 7526 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 6125/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, като в четвъртия абзац на диспозитива е заличил думите "и И. А. И., EГН 5007136615". Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от мотивите на Решение № 7526 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 6125/2014 г. по описа на Административен съд С. град, съдът е формирал несъмнена воля за присъждане в полза на НАП на посочения размер на юрисконсултското възнаграждение, дължимо се единствено от "И. И." ЕООД, съобразно страните по спора и изхода на делото по иска за имуществени вреди. Независимо от това в диспозитива на решението е осъдил и физическото лице И. И. да заплати солидарно с дружеството тези разноски. При постановяване на обжалваното решение съдът правилно е приел, че е налице несъответствие волята му, изложена в мотивите и нейния външен израз в решението по делото, което следва да бъде отстранено по реда на чл. 175 АПК. Това е и сторил, като е постановил заличаване на думите "и И. И., ЕГН **********" в четвъртия абзац от диспозитива на решението. По този начин е установено съответствие с формираната в мотивите на решението действителна воля. Очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В случая именно в това се състоят твърденията за неправилност на съдебното решение за поправка на очевидна фактическа грешка от страна на касационния жалбоподател - да се установи друг правен резултат, което е недопустимо в настоящото производство. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е неоснователна. Не са представени доказателства страната реално да е направила разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение