Решение № 292 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Милов, чрез пълномощник адв. Маноев, срещу решение 22 от 26.01.2023 г., постановено по адм. дело 681/2022 г. по описа на Административен съд Враца, с което e отхвърлена жалбата му срещу заповед 3/07.02.2022 г. на кмета на Община Враца, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона зъ даржавния служител (ЗДСл). Със същото решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл срещу Община Враца за присъждане на обезщетение в размер на 11 502,00 лева и същият е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът кметът на Община Враца, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Е. Димитрова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение е постановено след като с решение 9749/02.11.2022 г. по адм.дело 6002/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение 136/11.04.2022 г. по адм. дело 75/2022 г. по описа на АС - Враца и делото е върнато за новото разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания да се изследва дали при издаване на оспорения акт са спазени принципите по чл. 4 и чл. 6 АПК, както и дали процесната заповед 3/07.02.2022г. на кмета на община Враца е издадена при упражняване правомощията на административния орган по неразумен и недобросъвестен начин. Също така, дали тази заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Упражнена ли е властта на органа превратно и има ли за цел в процесния казус освобождаването от длъжност на служителя по-добро функциониране на общинска администрация Враца в частта относно процедиране на обществените поръчки в общината, т.е. на целта, заложена от законодателя, или целта е друга, съобразно установените по делото факти, като отговорите на тези въпроси биха помогнали произнасянето на съда за законосъобразността на оспорената заповед, както и по предявената от служителя претенция за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. За да постанови оспореното в настоящото касационно производство решение, АС - Враца взема предвид, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на М. Милов за длъжността началник отдел Обществени поръчки в Общинска администрация- Враца, считано от 08.02.2022г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. В мотивната част на заповедта се съдържа позоваване и на заповед 193/04.02.2022 г. за съкращаване на длъжността, заповед 195/04.02.2022 г. за утвърдено длъжностно разписание в сила от 04.02.2022 г., Уведомление Z-97/03.02.2022г. от председателя на Общински съвет (ОбС) -Враца, във връъзка с определение 896/01.02.2022г. на ВАС на РБ-трето отделение и в изпълнение на Решение 462 по протокол 28/28.09.2021г. на ОбС-Враца, в частта Дирекция Правни дейности и обществени поръчки в раздел Обща администрация. Административният съд излага мотиви, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото законът не предвижда специфична процедура за издаване на заповедите с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Установява, че спорът е относно приложението на материалния закон и е свързан с наличието или липсата на реално съкращаване на длъжността, както и с преценка относно спазване на изискването за съобразяване с целта на закона. Приема, че заповедта е издадена в съответствие с приложимото материално право, като е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като заеманата от касатора длъжност началник отдел в Отдел Обществени поръчки в Общинската администрация на Община Враца, след утвърждаването на новата структура, в сила от 04.02.2022 г., не съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задачи и задължения. Този извод АС Враца мотивира съобразно Решение 462 на Общински съвет Враца, взето по Протокол 28/28.09.2021 г. и утвърденият със заповед 196/04.02.2022 г. на Кмета на Община Враца нов Устройствен правилник за общинска администрация Враца, съгласно които са обединени Дирекция Административно-правни дейности и Отдел Обществени поръчки, в който е назначен касатора, в една обща Дирекция с наименование Правни дейности и обществени поръчки, като е съкратена длъжността началник отдел в Отдел Обществени поръчки, чиято длъжност е заемана от Милов. Съдът прави съпоставка между длъжностните характеристики за длъжността началник отдел, заемана от касатора и за длъжностите Директор в Дирекция Административно- правни дейности и Директор в Дирекция Правни дейности и Обществени поръчки съгласно новоприетия Устройствен правилник, като установява, че директорът на дирекцията изпълнява различни по обем и вид функции от тези, изпълнявани от служителя Милов преди прекратяване на служебното му правоотношение. Приема, че в новите длъжности влизат освен задълженията и функциите на касатора, така и нови задължения, които съответстват на структурната промяна, като за заемането им са налице различия в изискванията за образователна степен и професионална област. Според съда длъжността заемана от Милов нито е трансформирана в друга длъжност, нито е открита нова длъжност, която да е идентична като система от функции, задължения и изисквания. Първоинстанционния съд счита, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на Общинска администрация Враца. Посочва, че органът по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Приема, че не е доказано превратно упражняване на власт от страна на административния орган при издаване на оспорената заповед, тъй като не е доказано достигане на друг целян от ответника резултат, освен посочения в закона, а именно прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на длъжността. Не е нарушен и принципа за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 ЗДСл., тъй като служебното правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. Обосновава извод, че не е налице и нарушение на целта на закона при издаване на оспорената заповед, поради което отхвърля като неоснователна жалбата на М. Милов, както и акцесорното искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконното уволнение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда почиват на правилно изяснена фактическа обстановка по спора, установена въз основа на правилна преценка на относимите за неговото решаване доказателства по делото. Последните са обсъдени в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това са изведени обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя, без да е необходимо да ги повтаря. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични и почиват на правилен анализ на доказателствата по делото. Решението съответства и на материалния закон. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за липса на реално съкращаване на длъжността и за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 4 и чл. 6 АПК от административния орган. Наличието на реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. наложено от извършените структурни промени, правото за преценка на които е предоставена в изключителната компетентност на административния орган относно структурата на ръководената от него организация и която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, правилно е прието от решаващия съд за съобразено с изискванията на материалния закон. Изводите му се споделят от настоящата инстанция. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. Доказателствата по делото не обосновават твърдението на М. Милов за запазване на функциите и задачите, които са включени в длъжностната му характеристика, като същите са възложени след преструктурирането на Общинска администрация Враца на друга длъжност, а именно директор на Дирекция Правни дейности и обществени поръчки. Съгласно новата структура на Община Враца отдел "Обществени поръчки" не съществува, като е съкратена длъжността "началник отдел", заемана от касационния жалбоподател до съкращаването на длъжността. Правилно съдът установява, че част от функциите и задълженията на заеманата от жалбоподателя длъжност са запазени, но преминават към други длъжности в новосъздадената дирекция, което обаче не обуславя извод за липсата на реално съкращаване на длъжността, доколкото заеманата от касатора длъжност нито е трансформирана в друга длъжност, нито е открита нова длъжност, която да е идентична като система от функции, задачи и задължения, както и изисквания за заемането й. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно липсата на компетентност на издателя на акта. Както вече е посочено в хода на развилото се съдебно производство до този момент, процесната заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му по закон правомощия по смисъла на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината. От данните по делото е видно, че със заповед 169/07.02.2022 г. на кмета на Община Враца са делегирани правомощия за заместването му от заместник-кмет Ц. Стойчков, от когото е издадена и оспорената заповед. Причините за отсъствието на кмета в деня на издаване на административния акт са ирелевантни, поради което същите не следва да бъдат обсъждани. Във връзка с направените доводи в касационната жалба, че от административния орган не е спазена разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) следва да се посочи, че именно съобразно изискванията на тази разпоредба Община Враца запазва специализацията на звеното за възлагане на обществени поръчки в общината. Специализирано звено не означава задължително самостоятелно звено. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, числеността и съставът на звеното по ал. 1 се определят в зависимост от обема и сложността на управляваните обществени поръчки. С обособяването на новата дирекция Правни дейности и обществени поръчки в Общинска администрация-Враца не само се запазва специализираността на звеното по смисъла на чл. 245 ЗОП, но и с оглед квалификацията на служителите в новосформираната дирекция се повишава качеството на извършваната дейност, което решение е изцяло в рамките на предоставената на кмета на общината като орган по назначаването оперативна самостоятелност. Дали звеното по чл. 245 ЗОП ще съществува под формата на самостоятелно звено на бюджетна издръжка, отделен сектор, отдел или дирекция е въпрос на целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на кмета на общината. Той разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, с оглед оптимизация на дейността, както е сторил в настоящия случай административния орган. Доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В настоящия случай тази хипотеза не е налице с оглед изхода на спора и обезщетение по реда и условията на чл. 104 ЗДСл не се дължи от общината, правилно приема и първоинстанционния съд. Предвид изложеното и при липса на касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото на Община Враца следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,