Решение № 2968 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12905/2011 г.

Решение № 2968 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12905/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Димка Николова Папанести и Николета Костадинова Маврова са подали касационна жалба срещу решението от 25.07.2011 г. по адм. дело № 2367/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е била отхвърлена жалбата им против заповед № РД-20-28/03.11.2010 г. на управителя на област Бургас, съдържаща отказ да им се изплати еднократно парично обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица като наследници на Костадин Янев Папанести. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт. Направено е и алтернативно искане за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Управителят на област Бургас не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Димка Николова Папанести и Николета Костадинова Маврова са подали искане № 9194-120/26.06.2009 г. до Областната администрация - Бургас за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за упражнена върху техния наследодател Костадин Янев Папанести незаконна репресия във връзка с насилствена промяна на неговите имена. В искането се твърди, че Костадин Янев Папанести, роден на 15 август 1921 в град Бургас, от родители с гръцки произход, е бил репресиран чрез упражнено физическо насилие за смяна на собственото му и фамилното му име. През март 1945 г. картата му за самоличност била сменена. Поради изменение на Закона за българското поданство (отм.) бил принуден да смени името и поданството си от гръцко на българско. Образуваната по искането на Димка Папанести и Николета Маврова преписка била изпратена на Централната комисия по чл. 4, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Комисията, чиято функция е да установи наличието или липсата на незаконна репресия в случаите, когато липсват изцяло или отчасти писмени доказателства, се е произнесла с решение от 19.02.2010 г., с което приела, че по отношение на Костадин Папанести не се установява незаконна репресия. Същото становище било изразено и от назначената от областния управител помощна комисия, която обсъдила представените от заявителите писмени доказателства. Като се позовал на решението на Централната комисия по чл. 4, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, със заповед № РД-20-28/3.11.2010 г. управителят на област Бургас постановил отказ за признаване на право на еднократно обезщетение по искането на Димка Папанести и Николета Маврова. Административният съд приел, че заповедта на управителя на област Бургас е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. В решението си съдът посочил, че право на еднократно парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от незаконна репресия, имат лицата по чл. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация, за които се признава право на обезщетение при наличието на допълнителни предпоставки, които не са налице в разглеждания случай. Същевременно, нормативният акт не предвиждал право на обезщетение на наследниците на репресираните лица. В решението подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните. Направен е анализ на законодателството, свързано с придобиването на българско гражданство за периода, който се визира, и не е намерена норма, която да предвижда принудителна промяна на имената на лицата, приети за български граждани. Според изложените от съда мотиви, твърденията за преследване на малцинствените групи след 9 септември 1944 г., не биха могли да обосноват направеното искане, при положение, че отсъстват конкретни факти за репресия спрямо личността на наследодателя на жалбоподателките. По тези съображения съдът отхвърлил жалба срещу заповедта на областния управител. Решението е обосновано и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд е направил логични и съответстващи на фактическите обстоятелства изводи. Не може да се приеме за основателно оплакването по касационната жалба, че съдът не е съдействал на жалбоподателите за изясняване на делото от фактическа страна. Дори и да са били направени допълнителни фактически констатации, предвид посоченото в касационната жалба разчитане на вписаното в документ - извадка от семейния регистър от 1934 г. на град Бургас, в който наследодателят на жалбоподателките е записан Коста Янев Папанестев, и установяването на причините за поправка в акта за раждане на Костадин Папанести, това не би променило крайния резултат от произнасянето по отказа на областния управител на Бургас за признаване на право на обезщетение. Както законосъобразно е посочил административният съд, приложимият нормативен акт не предвижда еднократно парично обезщетение на правоимащи лица с оглед поддържаното от жалбоподателите основание по чл. 1, т. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Разпоредбата на чл. 10 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица съдържа ясно указание, че правоимащите лица следва да представят писмени доказателства за твърденията си, а когато такива липсват, компетентните органи, пред които е направено искането, следва служебно да искат произнасяне на централната комисия. В хода на административните производства пред Централната комисия по чл. 4, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и пред областния управител, както и в производството пред съда обаче, не са били събрани каквито и да е доказателства за незаконна репресия, упражнена по отношение на Костадин Папанести поради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Различието в имената на наследодателя на жалбоподателките, който е записван в различни документи с имената Костадин Янев Костадинов и оостадин Янев Папанести /Папанестов/, само по себе си не е индикатор за извършена спрямо него незаконна репресия. Очевидно става въпрос за грешки в регистрите за гражданско състояние или в документите, издавани въз основа на тях, които са могли да бъдат отстранени по искане на лицето по предвидения в специалните закони правен ред. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от административния съд решение, с което е отхвърлена жалбата на Димка Николова Папанести и Николета Костадинова Маврова против заповед № РД-20-28/03.11.2010 г. на управителя на област Бургас, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд