Решение № 1371 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2007 г.

Решение № 1371 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на О. В., срещу решение № 149/24.07.2007 г. по гр. дело № 1942/2004 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба С. НА Б. У., гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят разноските за настоящата инстанция. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение от 14.05.2004 г. по гр. дело № 158/2003 г. на В. окръжен съд и вместо него да постанови друг съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло претенцията по чл. 72 ЗС, въззивният съд е изразил други правни изводи за нейната неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищецът не притежава качеството на добросъвестен владелец, съгласно чл. 70, във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС и затова е неприложима разпоредбата на чл. 72 ЗС, за присъждане на увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения от ищеца, имащ качеството на държател. Изследвайки представените от ищеца доказателства: акт за държавна собственост №/06.08.1952 г., легитимиращ държавата, като собственик на процесния имот, представляващ масивна сграда, с площ от 850.50 кв. м. и дворно място, с площ от 13500 кв. м., находящи се във В. балкан, м. "Л" и влязлото в сила решение № 43/15.03.2001 г. по адм.дело № 539/2000 г. на В. окръжен съд, въззивният съд е приел, че имотът е бил предоставен за управление и стопанисване на Н. съвет - В. (протокол от 18.07.1952 г.). Тази фактическа обстановка е мотивирала решаващия съд да приеме отсъствие на предпоставките за уважаване на иска, на предявеното основание по чл. 72 ЗС, затова след отмяната на неправилното първоинстанционно решение, с което искът е бил уважен, е постановен съдебен акт, с който претенцията е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани и при постановяването му не са нарушени съществени съдопроизводствени правила, което да налага отмяната му. Неоснователен и неотносим към спорното правоотношение е касационният довод, че правните изводи са необосновани, с оглед на представените писмени доказателства Протокол № 15/19.12.1986 г. на ИК на ОНСО В., както и с оглед на представената проекто-сметна документация за извършен от касатора ремонт и реконструкция на процесния обект. Писмените доказателства, установяващи твърдяните от касатора факти не са оспорени от ответника, но са неотносими към предявеното основание по чл. 72 ЗС, с оглед на обстоятелството, че касаторът не е доказал качество на добросъвестен владелец, по смисъла на чл. 70, във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС и съгласно т. 9 ППВС № 6/1974 г. Качеството на държател на имота, предоставен на касатора за управление и стопанисване от държавата (съгласно представените по делото писмени доказателства/ открива пред него правна възможност да претендира от собственика на имота значителните подобрения върху него, съгласно нормите на облигационното право, които регламентират тези отношения. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и присъди в тежест на касатора направените от ответника разноски за настоящето производство, в размер на 400 лева, затова