Решение № 12314 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Н. Горанов против решение 11232/09.07.2024 г., постановено по адм. дело 259/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт Р-22221023000448-091-001/18.08.2023 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение 1590/10.11.2023 г. на директора на посочената дирекция за установени на "Фючър Стандартс" ЕООД - гр. София допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди на месец септември 2020 г. и месец декември 2022 г. в размер на 11 667,46 лева, ведно с лихви за забава в размер на 977,83 лева, в резултат на непризнато право на данъчен кредит. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се свеждат на първо място до неправилно определяне на правно релевантните факти от страна на съда, поради което същите не са изследвани в тяхната цялост. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 6 ДОПК, чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК при извършването на преценката от страна на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите на ТД на НАП Велико Търново. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Фючър Стандартс" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. П. Белоконски, оспорва касационната жалба чрез депозирано писмено становище с характера на отговор на касационна жалба. Допълнително представя и второ писмено становище с релевирани допълнителни доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура в представено писмено заключение е изложил съображения за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия Р-22221023000448-020-001/02.02.2023 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия Р-22221023000448-020-003/03.05.2023 г., Р-22221023000448-020-002/05.0 5.2023 г. и Р-22221023000448-020-004/11.05.2023 г. издадени от Н. С. Иванова, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново в качеството на същата на възложител на ревизията. Установено е, че Н. С. Иванова е оправомощена съобразно заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и заповед З-ЦУ-264/01.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Установено е, че Фючър Стандартс ЕООД е сред лицата, посочени в приложението към заповед З-ЦУ-324/10.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, съгласно която служители на ТД на НАП Велико Търново следва да извършат контролното производство по отношение на лицата, посочени в приложение на заповедта, за която компетентна дирекция е ТД на НАП София. Съдът е прогласил акта за нищожен по изложени съображения, че същият е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната, като е обосновал този извод с липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и доказателства какво налага извършването на ревизията на Фючър Стандартс ЕООД, чието седалище и адрес на управление се намират в гр. София, от органи по приходите от друга ТД на НАП, различна от тази по чл. 8 ДОПК. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен ред по тълкувателно дело 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Съгласно цитираното тълкувателно решение ревизионният акт като заключителен акт в ревизионното производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. В случая ревизионният акт, цитиран по-горе, е издаден от П. Г. Атанасова възложител на ревизията, и Р. В. Неделчева ръководител на ревизията. Представените заповеди за оправомощаване заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и заповед З-ЦУ-264/01.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП оправомощават лицето Н. С. Иванова да бъде възложител на ревизията. Във връзка с оправомощаването на лицето П. Г. Атанасова е представена заповед РД-01-735/11.08.2023 г. на директора на ТД на НАП София, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в която се сочи за изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Лицето е изрично посочено и в заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г., издадена от зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК. В представената заповед -ЦУ-264/01.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП изрично се препраща към заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. и заповед РД-01-864/04.11.2022 г., но в последната цитирана заповед лицето П. Г. Атанасова не е посочено като компетентен орган. Субективните предели на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП не обхващат П. Г. Атанасова в качеството на същата на възложител на ревизията и съиздател на ревизионния акт. Допълнително, въпреки че в заповед РД-01-735/11.08.2023 г. на директора на ТД на НАП София се сочи за изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК, не са представени нито твърдения, нито доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК, а именно основания за отвод или самоотвод или наличие на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. В заповедта не е посочено дори от кого е иззета компетентността, за да бъде предоставена на П. Г. Атанасова. С определение 458/15.01.2024 г. на първостепенния съд на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София е указано, че трябва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания ревизионен акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. Още с решение 1590/10.11.2023 г. на рещаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК е посочено, че с решение Р-22221023000448-098-001/16.08.2023 г. на директора на ТД на НАП - София разглеждането и решаването на преписката е иззето от Н. С. Иванова и е възложено на П. Г. Атанасова, оправомощена съгласно заповед РД-01-735/11.08.2023 г. Решение Р-22221023000448-098-001/16.08.2023 г. не е представено пред първоинстанционния съд с административната преписка. Съдът е следвало да даде конкретни указания на ответника да представи доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Обстоятелството, че ответното дружество (жалбоподател пред първата съдебна инстанция) е сред лицата, посочени в приложението към заповед З-ЦУ-324/10.02.2023 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, не сочи към наличие на компетентност на издателите на ревизионния акт. Цитираната заповед не е и представена, поради което не може да се установи какво е нейното съдържание и какви са субективните й предели, поради което е следвало съдът да даде указания на ответника в първата инстанция за представянето на тази заповед. Съдът не е изложил мотиви по посочените по-горе съображения. Освен това не е изложил и мотиви по наведените с първоинстанционната жалба твърдения относно непризнатото право на данъчен кредит. В решението си първоинстанционният съд неправилно е подвел правно релевантните факти и обстоятелства по делото под разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, като е приел, че не се допуска делегиране на правомощията на изпълнителния директор или негов заместник по възлагане на ревизия на територията на цялата страна на конкретен териториален директор. Поради гореизложеното се стига до извода, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което решението му е постановено неправилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който да извърши цялостна преценка и събиране на доказателства относно основанията за изземване на компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и във връзка с наличие на компетентност съобразно заповеди по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. По изложените по-горе съображения и предвид изхода от делото следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,