Решение № 10454 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Благоевград, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Чинкарова, против Решение 892/22.03.2024 г., постановено по административно дело 876/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С оспореното решение, по жалби на Водоснабдяване и канализация ЕООД - Благоевград и Община Благоевград е отменена Заповед ДК-02-Бл-З/18.08.2023 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж Реконструкция на клон 11 в участъка от ул. Георги Попов /т. 87/ до шахта на канализационен колектор в кв. Грамада II-ри етап" , като следва да се премахне канализационна тръба с Ф800 с описано в заповедта трасе. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, като се потвърди процесната заповед. Ответната страна Община Благоевград посредством писмен отговор и писмено становище, изготвени от главен юрисконсулт И. Янева, оспорва касационната жалба, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Водоснабдяване и канализация ЕООД Благоевград оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображения, съдържащи се в писмен отговор, изготвен от адвокат А. Методиева. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано експертно заключение по комплексна съдебно-техническата експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че спорният строеж е част от строеж Канализационен колектор - Благоевград, изпълнен въз основа на Разрешение за строеж 13/22.03.1988 г. Решаващ е изводът в експертното заключение според който трасето на описаният в заповедта строеж клон 11 съвпада с клон II, като клон 11 е част от трасето на клон II, изпълнен въз основа на Разрешение за строеж 13/22.03.1988 г., а шахтата на канализационния колектор, в която се зауства канализационната тръба с трасе от новоизградената шахта на ул. Г. Попов е съществуваща - изградена при изграждането на строеж Канализационен колектор - Благоевград. Вещите лица са обяснили, че установената разлика в дължината на канализационната тръба, така както е описана в заповедта, с дължината на клон II по проекта и разрешението за строеж се дължи на различна начална точка на трасетата на клон 11 и клон II. Освен това експертите са категорични, че не може да се установи дали тръбата е бетонова, каквато би следвало да бъде по разрешението за строеж от 1988 г. или гофрирана, поради което констатацията по този въпрос в акта, предхождащ заповедта е оборена. Съобразявайки тези обстоятелства, административният съд е достигнал до верен и обоснован извод, че в случая не се касае за строеж с различни параметри и характеристики от описания в издадените разрешения за строеж от 1988 г. и от 2008 г. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че строежът предмет на заповедта е част от разрешен по надлежния ред строеж и не може да се квалифицира като незаконен на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Издадената заповед противоречи на закона и като такава подлежи на отмяна на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е и е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на Водоснабдяване и канализация ЕООД Благоевград не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,