Решение № 61 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г.

Решение № 61 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Стокс трейдинг" ЕООД моли да бъде отменено решение № 503/28.02.2013 г. по адм. д. № 3624/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-14660/21.08.2012 г. на заместник директора на ТД на НАП - Варна като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде уважена или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник директора на ТД на НАП - Варна по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Стокс трейдинг" ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-14660/21.08.2012 г. на заместник директора на ТД на НАП - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин за продажба на моторни лодки и аксесоари за срок от 15 дни на основание чл. 118, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС чл. 25, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В мотивите си съдът е приел, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС, за което е съставен акт и е издадено наказателно постановление. На 29.04.2011 г. дружеството е приело авансово плащане, без да издаде фискален бон. Доставката на тента е фактурирана на 17.05.2011 г., на която дата е издаден и фискален бон. Правилен е изводът на съда, че по-късното издаване на фискален бон не променя факта, че на 29.04.2011 г. е извършено нарушение на чл. 3 и 25, ал. 1 от 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., чл. 118 и чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС. През м. 8.2011 г. е извършено и друго аналогично нарушение - неиздаване на фискален бон за прието авансово плащане по бъдеща доставка. Обосновано съдът е приел, че определеният размер на мярката запечатване на обект за 15 дни е съобразена с целта на закона и с тежестта на нарушението. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Неоснователно е възражението, че заплащането на цялата стойност по бъдещата доставка е капаро и поради това не е издаден фискален бон за приетото авансово плащане. По ЗДДС авансовото плащане за бъдеща доставка е данъчно събитие, за него следва да се издаде не само фискален бон, но и фактура. Неспазването на реда по чл. 118 ЗДДС в случая води до закъсняло плащане на дължимия данък върху добавената стойност на държавата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,