Решение № 13609 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2012 г.

Решение № 13609 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 72 от 6.01.2012 г., постановено по адм. д. № 7941/11 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което по жалба на "Хайткамп Инженьор - Унд Крафтверксбау" ГМБХ, Германия е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001009941/18.04.2011 г., издаден от Цветанка Хубанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в оспорената част, потвърдена с решение № 1230/21.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - гр. София. В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата, "Хайткамп Инженьор - Унд Крафтверксбау" ГМБХ, Германия, чрез пълномощника си адв. Петров излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2001009941 от 18.04.2011 г., издаден от Цветанка Хубанова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в частта в която е потвърден с решение № 1230/21.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, с която на "Хайткамп Инженьор - УНД Крафтверксбау" ГМБХ - Германия е определен данък по чл. 195 от ЗКПО за 2008 г. в размер на 33 551,55 лв. и за 2009 г. в размер на 4 876,35 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че през 2008 г. и 2009 г. във връзка с осъществяване на основния предмет на дейност от ревизираното дружество и в изпълнение на договор № 200/BG/16/P/PE/0035 от 17.07.2007 г., са извършени консултантски и технически услуги, за което са сключени договори с подизпълнители и са изплатени възнаграждения на чуждестранните юридически лица - "Ве консулт лимитид" Германия, "Каналсървис Рауе" Германия и "ЕПМ Микита Гмбх" Германия. В хода на ревизията е прието, че за услугите предоставени от чуждестранните лица, се дължи данък при източника в размер на 10 % върху брутния размер на доходите, които са начислени или изплатени полза на тези лица. Основанието на ревизиращия екип да приеме, че не са налице основанията за приложимост на СИДДО между РБългария и Германия е, че в хода на ревизията не са приложени всички кумулативно изискуеми от закона доказателства и по-конкретно, че получателите на дохода са местни лица не Република Германия през годините, когато възнагражденията са изплатени - 2008 г. и 2009 г. За да отмени ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства е безспорно установено, че бенефициентите на дохода "Ве Консулт Лимитид" и "Каналсървис Рауе" са местни лица на Република Германия. Относно доставчика "ЕИМ Микита Гмбх" Германия съдът е обсъдил сключения договор за командироване на технически ръководител на строителен обект във връзка с проекта за рехабилитация и разширение на канализационна мрежа по левия бряг на река Марица в гр. Димитровград. Приел е, че предмет на договора, съгласно чл. 1от договора е командироване на г-н Ралф Брайткопф като технически ръководител на обект "Ляв бряг" на река Марица, гр. Димитровград. В чл. 4 от договора е предвидено, че лицето поема техническото ръководство на строителния обект, извършва дейност като технически ръководител, дейности по контрол и координация, изготвяне на отчети и доклади, поради което услугата - командироване на технически ръководител на строителен обект от "ЕИМ Микита Гмбх" Германия, няма характер на техническа услуга по смисъла на § 1, т. 9 ДР на ЗКПО. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е наличието на реализираните доходи от технически услуги от чуждестранните лица "Ве Консулт Лимитид" Германия и "Каналсървис Рауе" по смисъла на чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, които са с източник в страната и на основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В случая данъкът се удържа от чуждестранно юридическо лице "Хайткамп Инженьор - Унд Крафтверксбау" ГМБХ - Германия с място на стопанска дейност в страната, което е начислило доходите на чуждестранните юридически лица. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника е посочена в чл. 199, ал. 1 от ЗКПО, а данъчната ставка на доходите по чл. 195 е определена в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО. Тези разпоредби от националното законодателство както правилно е приел АС се дерогират от нормите на сключената СИДДО между Република България и Република Германия по силата на чл. 13 от ЗКПО. В касационната жалба се излагат доводи, че германските дружества получатели на дохода не са представили всички необходими документи, предвидени в чл. 136 ДОПК. Тези доводи са били част от констатациите в обжалвания пред първоинстанционния съд РА, като както правилно е приел съдът не са посочени конкретните доказателства, които не са представени, съответно кои относими обстоятелства не са доказани. Основният довод в касационната жалба е свързан с факта, че липсват доказателства, че получателите на дохода "Ве консулт лимитид" Германия, "Каналсървис Рауе" Германия и "ЕПМ Микита Гмбх" Германия са местни лица на Република Германия. Удостоверенията от данъчните служби според касаторът не доказват по безспорен начин, че последните са местни лица по смисъла на СИДДО с РГермания. Единственото доказателство в тази насока са подписаните декларации от получателите, придружени с превод на български език, представени още в хода на ревизията и които според касатора като частни документи се ползва само с формална доказателствена сила и при оспорването им доказателствената тежест за доказване истинността му се носи от лицето, което го е представило. На първо място представените декларации на бенефициент на доход за 2008 г. и 2009 г. не са оспорени от представителя на касатора по надлежния процесуален ред и на следващо място същите са допустимо доказателство по смисъла на чл. 137, ал. 3 от ДОПК, за установяване на обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и т. 3 от ДОПК. Именно за тези обстоятелства са представените и приети без оспорване по делото декларации, а доказателства за обстоятелствата по чл. 136, т. 1 от ДОПК, т. е. че лицето е местно лице на друга държава по смисъла на съответната СИДДО е приетото по делото и обсъдено от съда удостоверение за данъчни цели, издадено за целите на ДДС от данъчна служба Пьоснек, град Тюрингия, на 3.02.2011 г., от което се установява, че "Каналсървис Рауе", представлявано от Матиас Рауе се води под данъчен номер 165/260/04144 за данък общ доход и ДДС. Относно доставчика "Ве Консулт Лимитид" са представени Удостоверение за местно лице, издадено на 28.07.2008 г. от данъчна служба Хилден, в уверение на това, че дружеството е местно лице в Германия, Данъчно удостоверение, издадено на 22.11.2010 г. от данъчна служба Дюселдорф - Юг, както и официална хронологична разпечатка от 14.12.2009 г. от Районен съд Дюселдорф относно регистрацията на дружеството. При така установеното правилно съдът е приел, че доставчиците на ревизираното лице "Ве Консулт Лимитид" и "Каналсървис Рауе" отговарят на кумулативно предвидените в чл. 136 от ДОПК предпоставки: 1. местни лица на Република Германия по смисъла на СИДДО между РБ и Република Германия; 2. притежатели са на дохода от източник в Република България, удостоверено по реда на чл. 137, ал. 2 от ДОПК с декларации от чуждестранните лица; 3. не притежават място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които реализираният доход е действително свързан. Налице са материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 7, ал. 1 от СИДДО между Република България и Република Германия и процесните възнаграждения от източник в Република България, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност от чуждестранното юридическо лице следва да бъдат обложени само в Германия. Правилно е решението и в частта относно характера на услугите, извършени от доставчика "ЕИМ Микита Гмбх" Германия. В тази насока не се съдържат конкретни доводи в касационната жалба, а само се твърди че същото не е местно лице на Германия. В случая спорния момент не е дали доставчика е местно лице на Германия, а дали процесните услуги попадат в обхвата на СИДДО с Германия. Както правилно е приел съдът между страните не са договорени услуги за монтаж или инсталиране на материални активи, нито услуги, изразяващи се в действия, които могат да бъдат определени като технически услуги. Договорените дейности не представляват и услуги от консултантско естество, както и маркетингово проучване. Задълженията на командированото лице, в качеството му на технически ръководител на обекта на възложителя, не представляват технически и/или консултантски услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, поради което правилно съдът е приел, че по договора, сключен между ревизираното лице и "ЕИМ Микита Гмбх" Германия, не са договорени и начислени възнаграждения за технически услуги, поради което същите не подлежат на облагане по реда чл. 195 от ЗКПО с данък при източника. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,