Решение № 12163 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2009 г.

Решение № 12163 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9948/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Навид Мощаги Джафарабад, гражданин на Иран, срещу Решение № 223/6.07.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по реда на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните писмени доказателства, приема за установени следните обстоятелства по административния спор: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Навид Мощаги Джафарабад, гражданин на Иран, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в отдел " Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът споделя съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгласно чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Относно сочените от него факти относно страх поради това, че е християнин не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. От представените по делото писмени доказателства се установява, че независимо, че принадлежи към християнска религиозна общност, той не е имал сериозни проблеми при упражняването на правото му на религиозен избор. Съвсем безпроблемно е можел да изповядва религията си, което е било известно на властите. Анализът на фактите, които той съобщава и за които твърди, че представляват нарушение на правата му в Иран, са несъстоятелни. Кандидатът не е извършвал мисионерска дейност, която да води до заплаха за свободата или живота му. Нито в училище, нито по време на военната му служба е бил насилван да участва в молитви или да спазва мюсюлманските религиозни практики. Отказът да бъде приет в държавно висше учебно заведение и на работа в държавна фирма не е обоснован от религиозната му принадлежност по надлежен начин. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. Изводът, че по отношение на процесния административен акт не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, не се променя от данните по приложената по искане на жалбоподателя преписка за предоставяне на статут на брат му Садег Мощаги Джафарабад. Същото се отнася и до конкретизираното в съдебно заседание възражение по повод направените констатации в проведеното по съответния ред интервю. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, оспорването е неоснователна и следва да бъде отхвърлено. Водим от това, Върховният административен съд, Трето отделение,