Решение № 7357 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полиси девелопмънт ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение 27518 от 18.12.2024 г., на Административен съд София град по адм. дело 10494/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение МДР-СД 01-79 от 01.10.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г., с което на Полиси девелопмънт ЕООД е определена финансова корекция в размер на 10 % върху сертифицираните разходи по договор BG14MFOP001-2.011-0010-С01-3 от 01.10.2020 г. с изпълнител Омникар ауто ООД на стойност 50 514,17 лева, за нередност за нарушение на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател Полиси девелопмънт ЕООД, счита решението за неправилно, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че твърденията за констатираната нередност, свързана с допуснати нарушения на ЗУСЕФСУ, са изцяло неоснователни и недоказани, като в подкрепа на твърдението си излага подробни съображения. Според касатора първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил доводите и обстоятелствата, изложени в жалбата, а изцяло е възприел тезата на административния орган. Счита, че липсата на произнасяне от съда, в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, както и липсата на задължително съдържание на съдебния акт по чл. 172а, ал. 2 АПК е довело до неправилност на постановеното съдебно решение. Излага подробно фактите по делото, като поддържа доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт, релевирани пред първоинстанционния съд. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: На 16.07.2020 г. между УО на ПМДР и Полиси девелопмънт ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с МДР-ИП-01-37 за изпълнението на Проект BG14MFOP001-2.011-0010 Иновативна ферма за култивирана черна морска мида Mytilus galloprovincialis Полиси Фарм по полезен модел с рeг. 2941 U1, по процедура BG14MFOP001-2.011 Продуктивни инвестиции в аквакултурите. Проведена е процедура за избор на изпълнител чрез Публична покана от 16.08.2020 г., с предмет Електрически лекотоварен автомобил (макси) С 1+1 места - FL22PAZGE - версия. В Техническото предложение, част от документацията към Публичната покана, възложителят е изискал от оферентите електрическият лекотоварен автомобил да отговаря на технически изисквания, групирани в следните категории: двигател, багажник, стандартно оборудване, функционалност, гаранционна поддръжка. В категория двигател, Възложителят е задал конкретен капацитет на литиево - йонната батерия (33 kW/h) и време на зареждане на батерията (17 часа - стандартен ШУКО 230 V и 6 часа - станция Wallbox), както и полезното тегло на багажника (650 кг). На 01.10.2020 г. е сключен договор за изпълнение с изпълнител Омникар ауто ООД на стойност 50 514,50 лв. без ДДС. На 26.08.2024 г. УО на ПМДР е изпратил с писмо с изх. 70-3896 с подробна информация за сигнала за нередност, включващ данни за констатираното от органа нарушение и на бенефициера е предоставена възможност за представяне на възражение в 14-дневен срок. На 07.09.2024 г. Полиси девелопмънт ЕООД е представил възражение. На 01.10.2024 г., с Решение МДР-СД 01-79, издадено на основание чл. 9, ал. 5, чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и § 70 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗУСЕСИФ (Обн. ДВ, бр. 51 от 2022 г.), Наредбата, Заповед РД09-935 от 28.08.2024 г. на министъра на земеделието и храните, и констатирани нарушения по чл. 51, ал. 4 във вр. е чл. 50, ал. 1. ЗУСЕФСУ, УО на ПМДР е определил на Полиси девелопмънт ЕООД финансова корекция в размер на 5051,42 лв., от които 2520,15 лв. безвъзмездна финансова помощ, представляваща сертифициран разход, във връзка с договор BG14MFOP001-2.011-0010-С01-3 от 01.10.2020 г. с изпълнител Омникар ауто ООД на стойност 50 514,17 лева, от които 25 201,52 лв. безвъзмездна финансова помощ. Установената нередност касае нарушение на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, квалифицирано по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Като мотив за издаване на оспореното в първоинстанционното производство решение е прието, че е налице ограничително изискване, свързано с въведеното от възложителя изискване електрическият лекотоварен автомобил да отговаря на технически изисквания, групирани в следните категории: двигател, багажник, стандартно оборудване, функционалност, гаранционна поддръжка. Според органа, така посочени, изискванията в Техническото предложение ограничават потенциалните кандидати, които биха могли да предложат електрически лекотоварен автомобил с еквивалентни характеристики на тези, които бенефициерът е заложил в своите изисквания. В този случай Техническото предложение насочва потенциалните кандидати към конкретен модел и марка, което противоречи на разпоредбите на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че дадената от възложителя възможност за еквивалент не е реално изпълнима, тъй като друг икономически оператор не би могъл да предложи електрически лекотоварен автомобил друга марка и модел, който да отговаря на изискванията на бенефициера, както и на критериите за оценка. Според съда единственият автомобил, който отговаря на изискванията на възложителя е автомобилът, предложен от Омникар Ауто ООД. С тези мотиви съдът е приел, че констатираното от ръководителя на УО нарушение е доказано. По изложените съображения АССГ е приел акта за законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. Съдът е приел, че твърдените от органа нарушения са налице и същите са осъществени от бенефициера, но освен лаконично преповтаряне на част от мотивите на административния орган и бланкетно споделяне на изводите на органа, от страна на съда не са изложени собствени мотиви, в какво конкретно се изразяват твъреяните нарушения, както и кои материалноправни норми счита за нарушени, в следствие на извършените от бенефициера нарушения. Съдът не е обсъдил доводите и възраженията на касатора, отнасящи се до наличието на аналогични автомобили, предлагани от други дистрибутури, които отговарят на изискванията на бенефициера. Също така съдът не е обсъдил и представените от касатора доказателства - оферти на подобни автомобили, предлагани от други производители и по конкретно оферта от Силвър Стар Ритейл ЕАД, както и разпечатка от конфигуратора на Фолксфаген. След като съдът не е обсъдил и установил всички факти и обстоятелства от значение за делото и не е отговорил на възраженията на страните, отнасящи се до доказателствата по делото, то настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда по нарушенията препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди становищата на страните и въз основа на приетите по делото писмени доказателства да извърши преценка за наличието/липсата на нарушения, представляващи нередност по смисъла на закона. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,