Решение № 14064 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2019 г.

Решение № 14064 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Арнаудов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 721/26.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3038/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на "Мурану" ЕООД с адрес на управление в гр. Смолян е отменен РА № Р-16002117007949-091-001/2.07.2018 г., поправен с РА за поправка № П -16002118124942-003-001/12.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърдени с решение № 543/17.09.2018 г. на директора на посочената дирекция в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 41 911, 28 лв. и лихви за просрочие – 1 215, 32 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че обжалваното решение е неправилно поради неправилна преценка на доказателствата по делото, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 218 АПК съдът служебно ще извърши проверка за правилното приложение от съда на материалния закон – ЗДДС, което също е основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател представените в хода на ревизията документи от ревизираното лице не установяват прехвърляне право на собственост върху част от стоките – мобилни телефони с оглед твърденията на дружеството, че стоките са транспортирани до територията на друга държава по смисъла на чл. 45 ППЗДДС поради неустановяване на фирмата-превозвач. Касационният жалбоподател се позовава и на изявленията на вещото лице в съдебно заседание, че не са съставяни приемателно-предавателни протоколи по твърдения ВОД към унгарска фирма "Лейдер Старт КФТ", поради което евентуалната последваща доставка на телефоните се съди само единствено по представените фактури и ЧМР, а там идентификация на стоките не е извършена. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Мурану" ЕООД срещу ревизионния акт, както и иска прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като дружеството пред съда е представило доказателства (2 бр. фактури, ЧМР и счетоводни справки за отразен ВОД), които в е могло да представи в административното производство. В съдебно заседание касационният жалбоподател не е изпратил свой представител, а по делото е депозирано писмено становище. Ответникът по касационната жалба "Мурану" ЕООД с адрес на управление в гр. Смолян чрез процесуалния си представител адв. Пейчинов, я оспорва и иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила, тъй като то е съобразено с доказателствата по делото, като съображенията за това са изложени в представената писмена защита. Иска присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, цитиран по-горе за допълнително начислен ДДС в размер на 41 911, 28 лв. и лихви за просрочие – 1 215, 32 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана липсата на стоки, каквито са констатациите на приходните органи и затова незаконосъобразно с ревизионния акт е начислен допълнително ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС в посочения размер. За да направи този правен извод съдът е изложил мотиви, че процесните мобилни телефони, марка "Самсунг" – различни видове са закупени от ревизираното дружество по облагаеми доставки и по тях той е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Тези обстоятелства съдът е отразил в решението си, че са установени по време на ревизията, но неправилно приходните органи са приели, че е налице липса, която да се обложи по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Освен това съдът се е позовал и на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на нея е направил извод, че според счетоводните регистри на ревизираното дружество за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2018 г. за три от моделите на телефон "Самсунг", се установява, че са закупени от унгарска фирма "ONPA" GMBH, придобити през данъчни периоди през месец ноември 2017 г. и месец януари 2018 г. и са налице фактури за тях. Пак от експертизата съдът е приел, че са подавани от дружеството месечни справки-декларации по ЗДДС и уведомления за подавани отчетни регистри, а и е налице съответствие между придобито и реализирано с последваща продажба с надлежно начислен ДДС. Предвид, че в заключението на експерта е посочено, че е налице в счетоводството на дружеството документална обоснованост на доставките, съдът е направил извод за незаконосъобразно начислен с ревизионния акт ДДС за установени липси на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Съдът в решението си е приел, че ревизираното лице е опровергало успешно констатациите на ревизионния акт, като в тази връзка е обсъдил и аналогичната на чл. 79, ал. 1 ЗДДС разпоредба на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО и която е предмет на тълкуване в решение по дело С-234/11. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС предвижда начисляване и дължимост на ДДС в случай на липса на стоките, за които при получаването им лицето е ползвало право на данъчен кредит. В процесния случай в хода на ревизията приходните органи са извършили инвентаризация и са установили, че липсват стоки – мобилни телефони "Самсунг", като не се спори между страните по делото, че за тях при получаването им "Мурану" ЕООД е упражнил право на данъчен кредит. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО и тя регламентира извършване на корекция, когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС настъпи някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, например, когато покупките се анулират или се получат намаления на цените. Приходните органи, издали отменения от първостепенния съд ревизионен акт са констатирали разлика между фактическата наличност на стоките на обща стойност към 2.02.2018 г. в размер на 191 958, 80 лв. и данните по оборотната ведомост към същата дата – 401 411, 46 лв. Затова е констатирано от ревизорите, че са налице липсващи стоки и разликата между сумата от 401 411, 46 лв. и 191 958, 80 лв. в размер на 209 446, 40 лв. е обложена с ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС. Установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от 1.01.2017 г. до 31.12.2018 г. дружеството е придобило мобилни телефони "Самсунг" за три модела, не се оспорва от приходните органи. Спорът между страните е дали към 2.02.2018 г. има липсващи стоки с оглед констатираната разлика между установената от ревизията фактическа наличност и по счетоводни данни. Експертизата, върху която съдът изцяло е изградил правните си изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт не е опровергала констатациите в ревизионния акт, а само е установила, че дружеството е придобило мобилни телефони, за което има първични счетоводни документи. Неоснователно съдът е приел, че не е налице липса на стоки – мобилни телефони с оглед представените в съдебното производство доказателства за последваща реализация на тези стоки след 2.02.2018 г. – фактури и ЧМР за осъществен ВОД към унгарска фирма. Установената към момента на инвентаризацията в хода на ревизията липса на 31629 бр. телефони "Самсунг" на стойност 209 556, 40 лв. правилно е обложена с ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното дружество не е успяло категорично да опровергае констатациите на ревизионния акт, както неправилно е прието в обжалваното решение. Макар в хода на съдебното производство да са представени фактури и ЧМР за последваща реализация на процесните стоки към унгарско дружество "Лейдер Старт КФТ" чрез представяне на фактури и ЧМР, те не установяват по категоричен начин осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС поради липсата на безспорни доказателства, че стоките са достигнали територията на Унгария. Освен това в счетоводството на дружеството не е отразено извършване на ВОД, което не подкрепя доводите на ответника по касация за неналичие на липса, установена по надлежния ред по време на ревизията. Протоколите за извършената от ревизорите инвентаризация и констатираната от тях липса, са връчени на управителя на "Мурану" ЕООД и той не е възразил. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което се отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на "Мурану" ЕООД срещу ревизионния акт досежно допълнително начисления ДДС за липси на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС в размер на в размер на 41 911,28 лв. и лихви за просрочие – 1 215,32 лв. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 3 647,60 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение