Решение № 11446 от 9.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6582/2012 г.

Решение № 11446 от 9.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6582/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на "Топливо" АД, чрез своя пълномощник, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязлото в сила Решение № 16157/8.12.2011 г., постановено по адм. д. № 11210/2011 г., по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 3141/27.06.2011 г., постановено по адм. д. 9748/2010 г., по описа на Административен съд - София град. Позовава се на влязло в сила на 29.12.2011 г. Решение № I-32-15/4.03.2010 г. по описа на СРС, постановено по гр. дело № 23851/2007 г., с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на Стефан Димитров Георгиев и Пенка Димитрова Георгиева предявен срещу "Топливо" АД. Ответниците Петър Станилов Петров, Пламен Стоянов Белчев и Малин Стоянов Белчев, чрез своя пълномощник намират молбата за отмяна за неоснователна и претендират за направените разноски. Ответниците Лидия Стоянова Георгиева, Стоян Стефанов Георгиев и Димитър Стефанов Георгиев дават становище за неоснователност на подадената молба за отмяна и претендират направените по делото разноски. Останалите ответници Пенка Димитрова Георгиева, Йорка Михайлова Петрова, Йордан Димитров Петров, Вена Станилова Георгиева, Марийка Станилова Николова, Олга Станилова Найденова, Иванка Белчева Игнатова и началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър не дават становище по молбата за отмяна Върховният административен съд, второ отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК и срещу влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти, съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. В конкретния случай влизането в сила на съдебно решение, с което се решава спор за собственост между страните в производството по оспорване на кадастралната карта не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Към момента на постановяване на съдебното решение по административния спор, съдът не е имал възможност да се позове на съдебно Решение № I -32-15/4.03.2010 г. по описа на СРС, постановено по гр. дело № 23851/2007 г, тъй като към този момент последното не е било влязло в сила. Както вече бе подчертано, за да бъде уважена претенцията по чл. 239, т. 1 АПК следва новото обстоятелство да е съществувало към момента на постановяване на съдебното решение. В сочената от молителя точка 3 на чл. 239 АПК основанието за отмяна е съдебното решение да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В настоящия случай липсва отмяна на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК актове и документи. Решение № 3228/5.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори - район Кремиковци, с което е възстановено правото на собственост върху земеделска земя на наследниците на Петър Гусев не е отменено с Решение № I -32-15 от 4.03.2010 г. по описа на СРС, постановено по гр. дело № 23851/2007 г., поради което не може да бъде споделен доводът на молителят за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК. На това основание молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид крайният изход на делото и направените претенции за разноски, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците Петър Станилов Петров, Пламен Стоянов Белчев и Малин Стоянов Белчев 400 лв., представляващи разноски за платен адвокатски хонорар и 500 лв. на ответниците Лидия Стоянова Георгиева, Стоян Стефанов Георгиев и Димитър Стефанов Георгиев, представляващи разноски за платен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 244 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,