Решение № 9084 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2016 г.
ВАСV отделение11.07.2017 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322 от 15.02.2016 г. по адм. дело № 565/2015 г. на Административен съд - П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9084 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основани е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - П. против решение № 322/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 565/2015 г. на Административен съд - П. /АС- П./. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - С. П. Ф. от град Р., чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № 67/19.02.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите - П., с която е обезсилено позволително за сеч № 0225709/10.02.2015 г. издадено на С. П. Ф. за отдел 402, подотдел "т" за имот с кадастрален № 63567.110.34, в землището на Р. К., община К., собственост на А. А. Г.. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. По делото е приета съдебно - техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се приема като компетентно от съда, съгласно която общото ползване от имот с кадастрален № 63567.110.34 представлява 34,4% от общия запас. С. вещото лице в т. 4 е посочено, че съгласно изискванията на § 78 от ПЗР на ЗИД на ЗГ маркираното ползване за 2015 г. е в размер на 25 куб. м стояща маса с клони и не надвишава 20 % от запаса на насаждението 182 к. м. Ч 20 % = 36,4 к. м. (съгласно изготвения карнет - опис за извършеното маркиране преди издаване на ПС от 12.02.2014 г.). Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 67/19.02.2015 г. на директора на Регионална дирекция по горите - П. е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да обезсилват със заповед издадени позволителни за сеч. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта, както и при постановяване на административния акт не са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая, както съдът правилно отбелязва, изискванията на цитирания текст са спазени само формално, като при постановяване на заповедта са допуснати противоречия във фактическите основания и такива между фактическите и правни основания. Като мотиви за постановяване на заповедта са посочени констатациите в доклад вх. № 1366-0 от 18.02.2015 г. на главен експерт и горски инспектор от Регионална дирекция по горите - П.. В мотивите на заповедта са изложени съображения за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, предвиденото ползване по ГСПлан, програма (в т. ч. разрешеното по § 78, т. 3 от Закона за горите ползване) не е спазено. В посочения доклад обаче в предвидения по новото позволително за сеч № 0225709/10.02.2015 г. очакван добив, са включени и масата с клони установени от предходни проверки за предходно издадено позволително за сеч. Следователно този доклад не установя нарушение от страна на титуляра на позволителното за сеч № 0225709/10.02.2015 г. и не може да обоснове разпоредителната част на административния акт. Възприетата в заповедта правна квалификация не съответства на изложените в нея фактически обстоятелства. В заповедта е описано нарушение квалифицирано като некоректно изпълнение на разпоредбите чл. 50, ал. 4 (ал.
във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Първият от цитираните тестове предвижда контролната горска марка по ал. 4 (предишна ал. 3, изм., бр. 72 от 2015 г.) се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима. С оглед представените пред съда писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебна експертиза се установява, че КГМ на лиц. лесовъд Ф. е с № Б133, независимо че освен с цвета на маркираните от лиц. лесовъд Ф. в сечището има маркирани дървета и с други два цвята, поради което не може да се квалифицира нарушението. Освен това в заповедта е посочено, че същата се издава и за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, текст, който предвижда позволително за сеч да се издава само за имоти, чиито граници с други собственици са трайно обозначени на терена. Мотивите на заповедта са следните: границите на имота са коригирани (част от граничните точки и границите между имотите), като поставените нови граници не се различават от старите (използвани са цветове червени, неразличаващи се един от друг - при старите грешни граници и при сегашните нови граници), като на практика не може към момента да се установят истинските граници на имота. Не са ангажирани доказателства за това какви са несъответствията в границите на имота, за да се направи извод за това в какво точно се изразява допуснато от титуляра на позволителното нарушение и осъществени ли са основанията за обезсилване на позволителното, на които административният орган се позовава. В противоречие с така изложените мотиви от административния орган, вещото лице приема в заключението си, че на терена личи повторно ограничаване на имота, но с друг цвят боя, което вероятно е извършено преди 28.11.2014 г., като при това ограничаване на границите на сечището съвпадат с границите на имота. Според вещото лице не може категорично да се посочи дали има маркирани дървета за сеч с марката на лиц. лесовъд Ф. извън коректно посочените граници на сечището за 2015 г., поради гъстия и висок подраст. Посочените несъответствия и противоречия във фактическите и правни основания са съществени, тъй като мотивите на заповедта не обосновават нейната разпоредителна част, т. е. заповедта не съдържа съображения за причините, които налагат обезсилване на позволителното за сеч. Допуснатото нарушение, както пръвоинстанционният съд правилно приема, е съществено, тъй като накърнява правото на защита на засегнатото от акта лице и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 57, т. 8 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите позволителното за сеч се обезсилва, когато позволителното е издадено в нарушение на чл. 52- 56 от наредбата (т. 8). В случая посочените основания за обезсилване на позволителното не са установени. Ето защо не са налице основания за обезсилване на позволителното за сеч от страна на административния орган, а издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Настоящият съдебен състав намира, че АС П. подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях е приел, че не са установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат обезсилване на позволителното за сеч. С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което не се присъждат такива за настоящата инстанция.