Решение № 15561 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2020 г.

Решение № 15561 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът Ж. Баладанов от [населено място], представляван от адвокат А. Йорданова, обжалва решение № 101/6.03.2020 г., постановено по адм. ело № 1343/2019 г. по описа на Административен съд Хасково. Навежда и развива в жалбата и в становище по съществото на спора касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради материална незаконосъобразност. Иска Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - Директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Хасково, в писмено становище на упълномощения процесуален представител юрск. Д. Попов, развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното си решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Ж. Баладанов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/06/3/0.0.0092/2/01/04/01 от 21.12.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Хасково, с който на основание чл. 20а, ал. 2 и 4 ЗПЗП, чл. 165 и чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, е отказано на Ж. Баладанов извършване на второ плащане на финансова помощ в размер на 9779 лв. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. и лихви, представляващи първо плащане на финансова помощ по договор № 26/06/3/0.0.0092 от 6.02.2018 г. Делото е разглеждано за втори път от АС Хасково като решението, постановено при предходно разглеждане на делото е отменено с решение № 16175/27.11.2019 г. по адм. дело № 8137/2019 г. по описа на ВАС, първо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същи съд. За да отхвърли жалбата срещу оспореното АУПДВ, административният съд в обжалваното си по настоящото дело решение е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, издаден е в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Подробно е обсъдил възраженията за приложимост на ЗУСЕСИФ, като е обосновал извод, че административният орган законосъобразно и правилно е приложил реда по ДОПК и Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г. В тази връзка съдът законосъобразно се е позовал на основание чл. 224 АПК на дадените задължителни указания от ВАС при предходното разглеждане на делото в касационна инстанция по тълкуването и прилагането на закона. По въпроса за материалната законосъобразност на акта, съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата за това, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансовата помощ. В случая е установено безспорно, че не е направена инвестиция в размер най-малко на левовата равностойност на 2000 евро. Решението на Административен съд Хасково е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че преди издаване на АУПДВ и вместо него е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Съгласно § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго в посочени актове на ЕС, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане и съответно договорът е сключен ПРСР 2014 – 2020 година. Производството следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, т. е. за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност в издадения акт поради несъобразяване на невъзможния характер на договора, сключен според страната при изначално неизгодни условия и при при изначална невъзможност за изпълнение на договорения бизнес план. Неточното изпълнение на договора е във връзка с неизвършена инвестиция до уговорения размер от 2000 евро. Този предмет на договора и на бизнес плана не е изначално неизпълним, нито е невъзможен. Касае се за престация с паричен характер, за която няма изначална обективна невъзможност, а последваща субективна невъзможност за изпълнение. Основанията са по чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата е налице и във вида, посочен в решението на съда. Обосновано е приета законосъобразността на оспорения пред АС Хасково административен акт. По изложените съображения касационната жалба се приема за неоснователна. Обжалваното решение на АС Хасково следва да се остави в сила. При този изход на делото на касатора разноски не се следват. В полза на бюджета на ответната страна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,