Решение № 2623 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2017 г.

Решение № 2623 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Д. П. С. от гр. П., чрез адв. Юруков против решение № 917 от 30.05.2017 г. по адм. д. № 11/2017 г. по описа на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на район "Централен", община П., чрез юрк. Сухоруков, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-16-1168/23.11.2016 г. на кмета на район "Централен", община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "Дървена барака", изградена върху открита тераса в сграда с идентификатор 56784.518.739.2, находяща се в УПИ XVI-974, кв. 17 по плана на кв. "В.-Г. Д. Н.", гр. П.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, след надлежно съставен Констативен акт № 26 от 14.05.2016 г., връчен лично на жалбоподателя Станкулов. От правна страна е прието, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, за който е изискуемо разрешение за строеж. Предвид това и безспорно установената по делото липса на разрешение за строеж е прието, че заповедта е законосъобразна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Възражението, че процесната сграда е допустима като временен строеж е отхвърлено, тъй като не отговаря на характеристиките за такъв строеж и на ЧКЗРП. Изложени са и мотиви за неприложимост на режимите за търпимост с оглед годината на изграждане на процесния строеж и недопустимостта на незаконния строеж по правилата, действащи към момента на изграждането му, както и по сега действащите нормативи. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа, върху съществуваща тераса, с дървена конструкция и покрив /плосък/, като е използван за конструкцията й съществуващ зид от сградата /от изток/, останал след ремонта на сградата, извършен през 2006г по одобрени проекти и разрешение за строеж. Тези обстоятелства са безспорно установени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Следователно, процесната дървена пристройка е изградена след 2006 г., от което следва, че по отношение на нея не е приложим режим на търпимост, както по § 16, ал. 1, ал. 1 или ал. 3 от ДР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като крайният момент на изграждане на незаконни строежи, подлежащи на изследване досежно тяхната търпимост е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,