Решение № 10772 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2011 г.

Решение № 10772 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 75 от 22.12.2010 г., постановено по адм. д. № 829/2010 г. Административен съд гр. Враца е отхвърлил жалбата на "Нов медицински център" ЕООД гр. Враца, подадена против писмена покана № 29-04-486 от 22.10.2010 г., издадена от директора на РЗОК-Враца за възстановяване на суми, получени без правно основание. Осъдил е "Нов медицински център" ЕООД гр. Враца да заплати на РЗОК гр. Враца сумата 150 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Нов медицински център" ЕООД гр. Враца с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което спорът бъде решен по същество като бъде уважена първоинстанционната жалба. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита така подадената касационна жалба за допустима, но по същество неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и изложил обосновани правни доводи, че оспореният административен акт - писмена покана от директора на РЗОК-Враца от 22.10.2010 г., за възстановяване на неоснователно получени суми от "Нов медицински център" ЕООД гр. Враца, издаден на основание чл. 76а от ЗЗО и § 10 от НРД 2010, е законосъобразен. Съдът подробно е проследил процедурата по издаване на акта и не е констатирал допуснати от административния орган нарушения, водещи до отмяна на писмената покана. В хода на процеса не са оборени изводите на контролния орган, че жалбоподателят е получил средства, надвишаващи определените за първото тримесечие на 2010 г. лимити на регулативни стандарти в частта за специализирана медицинска дейност и медико-диагностична дейност. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта. Административният орган е посочил наличието на превишение на определените регулативни стандарти за I тримесечие на 2010 г. за направления, назначени с бланка МЗ-НЗОК № 4 - превишение в размер на 3 510,12 лв. и относно направления бланка МЗ-НЗОК № 3 за 11 339 лв. Административният орган в мотивите на оспорената писмена покана подробно е изложил фактическата обстановка по спора, констатираното превишение броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти и обосновал размера на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че поканата е издадена от компетентен орган при спазена административнопроизводствена процедура и материален закон, като е съобразена приложимата разпоредба на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ, се извършва по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно и с прилагане на санкция. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти. Не съответства на нормативните разпоредби направеното възражение в касационната жалба за противоконституционност на наложените финансови ограничения за оказване на медицинска помощ на здравноосигурените лица. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. Неоснователно се явява направеното възражение за компенсиране на извършеното превишение на регулативните стандарти през следващото тримесечие. Подобно компенсиране е предвидено по реда на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от индивидуалния договор, и е било извършено, но въпреки него отново е било установено надвишаване в извършените МДД и СМД. Не съставлява нарушение на процесуалните правила от страна на съда липсата на експертиза по разглеждания спор. Съдът преценява във всеки отделен случай необходимостта от експертни знания в дадена област за изясняване на отделни факти по делото. Делото е решено при наличните писмени доказателства, неоспорени от страните. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Цитираната съдебна практика с обратен резултат касае друга фактическа обстановка по спора и най-вече допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган, каквито в случая не са налице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,