Решение № 2516 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2016 г.

Решение № 2516 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. П. срещу решение № 4720/04.07.2016 г., постановено по адм. дело № 6645/2015 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - кметът на Столична община не взема становище по жалбата. Ответната страна - Д. Щ. А. взема писмено становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. П. срещу заповед № СО-15-РД-561-82 от 30.04.2015 г. на кмета на Столична община в частта и, с която е отменена заповед № СО-РД-561-196/28.11.2013 г. и е прекратена преписка рег. № 0806-176/2010 г. за продажба на общинско жилище. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно- производствените правила и относимия материален закон. При приета доказаност на фактическите основания изложени в оспорената заповед, съдът е направил правен извод, че са налице предпоставките на чл. 43, ал. 5, във вр. с чл. 49 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ на които разпоредби заповедта се основава. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на закона. С оспорената пред съда заповед на основание чл. 43, ал. 5 НРУУРОЖТСО и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, кметът на Столична община е наредил отмяната на свои заповеди № № СО-РД-561-196/28.11.2013 г. и СО-РД-561-197/28.11.2013 г., с които е наредена продажба на общински жилища, представляващи източната и западната част на едноетажна жилищна сграда близнак, находяща се в гр. С., на настанените по административен ред наематели - К. К. П., Д. Щ. А. и К. Щ. А. и е прекратил преписка № 0806-176/2010 г. за продажба на същите общински жилища. От фактическа страна в заповедта е прието, че: в срока по чл. 43, ал. 3 НРУУРОЖТСО не са извършени плащания по отменените заповеди; семейството на Д. А. не отговаря на условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 НРУУРОЖТСО; сградата е освидетелствана като застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение с протокол на комисията по чл. 196 от Закона за устройство на територията и следва да бъде премахната. Съдебното производство се е развило по оспорването на заповедта в частта и, с която е отменена заповед № СО-РД-561-196/28.11.2013 г., с която заповед, при разглеждане на преписка № 0806-176/2010 г. кметът на Столична община е наредил да се прехвърли на К. П. и Д. А. правото на собственост върху общинско жилище находящо се в гр. С., за посочената в заповедта цена, платима в двумесечен срок от връчването и на правоимащите лица и е прекратена преписка № 0806-176/2010 г. по отношение на това жилище. При установената по делото фактическа обстановка настоящата инстанция намира оспорената пред съда заповед за нищожна, тъй като с нея на негодно да породи търсените правни последици правно основание е отменен влязъл в сила административен акт, с който са придобити права, без да са налице нормативно установени предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 НРУУРОЖТСО, на която се основава оспорената пред съда заповед, при неплащане в указания срок заповедта /тази с която е наредено извършване на продажба на жилище на неговите наематели/ се отменя с нова заповед, преписката за продажба се прекратява и се внася предложение до кмета на СО за промяна на предназначението на жилището. НРУУРОЖТСО е издадена на основание чл. 45а и чл. 47 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Нормата на чл. 47, ал. 1 ЗОбС установява възможността общински жилища, предназначени за продажба да се продават след решение на общинския съвет на конкретно определени лица, като условията и редът за продажба се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1 ЗОбС, а именно тази, в която се определят условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45. Според чл. 75, ал. 2 АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт, като наредбата, според чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Компетентността на административния орган следва да е установена със закон, като е недопустимо допълването и с подзаконов нормативен акт. В ЗОбС не е предвидена възможност за отмяна на влязъл в сила административен акт, с който е признато правото на едно лице да закупи общинско жилище от издалия го административен орган, като такава компетентност недопустимо е изведена в подзаконов нормативен акт - НРУУРОЖТСО, извън рамките на законово препращане. Влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто в случая е заповедта, с която е наредено прехвърляне на право на собственост, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен само при приложението на разпоредбите на чл. 99 и сл. АПК, уреждащи института на възобновяването. В случая оспорената пред съда заповед не се основава на приложението на предвидения в АПК ред, а изключения от него, включително и относно компетентността на органа могат да бъдат регламентирани само в закон, но не и в подзаконов нормативен акт. Предвид изложеното, като е приел, че в оспорената му част административният акт е валиден и законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваната заповед бъде обявена за нищожна в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение