Решение № 249 от 19.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 730/2014 г.

Решение № 249 от 19.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 730/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения М. Н. М. за възобновяване на внохд № 350/2013 г. на Шуменския окръжен съд. Изложени са съображения, че не е доказано авторството на осъдения, поради което той следва да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване на размера на наказанието. В съдебно заседание, упълномощеният защитник поддържа искането и моли да бъде уважено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда № 64/24.06.2013 г. по нохд № 80/13 г. Районният съд в гр. Нови пазар признал подсъдимия М. Н. М. за виновен в това, че на 23/24.08.2011 г., след предварителен сговор с подс. С. С., чрез използване на технически средства и МПС, при условията на повторност отнел 57.92 м силов проводник на стойност 6 812.23 лв. от владението на Г. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от НК го осъдил на две години и четири месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени по настоящото дело и по нохд № 502/2011 г. на РС - Нови пазар, като определил общо наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, които да търпи в затвор при "строг" режим. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 300/2010 г. Със същата присъда е признат за виновен и осъден и подсъдимият С. В. С. С решение № 116/05.11.2013 г. по внохд № 350/2013 г. Шуменският окръжен съд потвърдил присъдата. Искането е подадено от легитимна страна в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. В по-голямата си част, доводите в искането са израз на несъгласието на осъдения М. и неговата защита с оценката за достоверност на доказателствените средства и изведените въз основа на тях съществени факти и обстоятелства, които имат отношение към обосноваността на въззивното решение. Както е известно, Върховният касационен съд няма правомощия да се произнася по обосноваността на съдебния акт, а следи дали вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК. В случая, касационният състав не намира да са допуснати нарушения при проверката и оценката на събраните по делото доказателства, които да са довели до незаконосъобразност на атакуваното решение. Шуменският окръжен съд е извършил дължимата проверка на присъдата и след като е направил собствен анализ на събраните доказателства, включително тези от проведеното въззивно съдебно следствие, е стигнал до извод, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка. Спорният въпрос относно авторството на М. е решен положително на база фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. П., Ж. С. и Р. М., които съдът е намерил за последователни и взаимно допълващи се. Възраженията на защитата за доказателствената негодност на показанията на П., дадени пред съдия на досъдебното производство, правилно са отхвърлени от Шуменския окръжен съд с убедителни съображения, които тази инстанция споделя изцяло. Мотивирано е заключение да се даде кредит на доверие именно на тези показания, които са били приобщените от първата инстанция по реда на чл. 281 от НПК с факта, че се подкрепят от показанията на другите двама свидетели. Няма каквито и да било данни, че на свидетеля П. е оказан натиск да даде показания в полза на обвинението, а съобщената от него информация - че е видял и двамата подсъдими в двора на предприятието, че е разбрал за намерението им да вземат кабела, но не е съобщил на колегата си, е интерпретирана добросъвестно при формиране на изводите относно авторството. Категорични и последователни са и показанията на св. С. относно самоличността на двамата извършители, които той лично видял и разпознал, както и тези на св. М., заловил подсъдимите с откраднатите кабели. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да провери истинността на изложените в обясненията на подсъдимите твърдения, че М. няма участие в кражбата, защото по същото време е бил на казана за ракия с клиенти. По искане на подс. М. е допуснал до разпит двама свидетели и е приел като писмено доказателство представената от него тетрадка, в която той записвал заявките за варене на ракия по дати и часове. Съдът е анализирал посочените доказателствени източници и след съпоставката им с показанията на другите трима свидетели е мотивирал отказа си да възприеме за достоверна версията на подс. М. Затова настоящият касационен състав намира, че авторството на осъдения М. не почива на предположения и искането за оправдаването му не може да бъде удовлетворено. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. То е индивидуализирано под средния размер на предвидената в чл. 195, ал. 1 НК санкция и касационната инстанция не намира основания за допълнително намаляване. От данните, съдържащи се в свидетелството за съдимост, е видно, че М. е осъждан три пъти преди деянието по настоящото дело, като само едно от осъжданията обосновава наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, поради което възражението за отсъствието на отегчаващи вината обстоятелства е неоснователно. Пред гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение