Решение № 5624 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 675/2021 г.

Решение № 5624 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 675/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 243 от 30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 305/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил е отхвърлил жалбата на И. М. против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/06/1/0.0.0553/3/01/04/01, с изх. № 01-013-6500/354/21.08.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – гр. Благоевград, с който на И. М. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 10/06/1/0.0.0553 от 25.04.2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300, 00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. М., чрез пълномощника й адв. П. П. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност на решението на административния съд. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Кюстендил, и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, чрез неговия процесуален представител юрк. Д. Г., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е посочил, че оспореният акт е издаден във връзка с Решение № 10146 от 23.07.2020 г., на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 3511/2020 г., с което е отменено Решение № 18 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 500/2019 г. по описа на АС - Кюстендил и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения административен акт. В решението си съставът на ВАС, противно на приетото от АС - Кюстендил, е счел, че доколкото процесният акт е издаден от териториално компетентен орган, то същият е валиден, като липсата на извършена проверка досежно материалната законосъобразност на АУПДВ е наложила връщането на делото за ново разглеждане. С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение АС – Кюстендил е отхвърлил жалбата на И. М. против АУПДВ № 10/06/1/0.0.0553/3/01/04/01, с изх. № 01-013-6500/354/21.08.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, 8 и 9 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14/28.05.2015 г.) й е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 10/06/1/0.0.0553 от 25.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., и на И. М. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева. За да достигне до този резултат е приел, че оспорения пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Във връзка с последното, административният съд е приел за безспорно обстоятелството, че ползвателката не е представила със заявката за второ плащане копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице по отношение на отглеждане на пъдпъдъци по биологичен начин или в преход към такъв, както и че не е изпълнила частта от бизнес плана за отглеждането им по биологичен начин, което е и критерият за подбор по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г., по който е получен приоритет при сключване на договора. Прието е, че непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ, посочен в Приложение № 7, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, е правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Аналогично – за изключващо правото на второ плащане и пораждащо задължение за връщане на полученото първо такова съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и 9 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е прието и неизпълнението на бизнес плана, респ. неподдържането на критериите за подбор, при които е оценен проектът на кандидата, а именно - неизпълнение на задължението за преминаване към отглеждане на пъдпъдъците по биологичен начин през стопанската 2016 г. - 2017 г. Съдът е счел, че доколкото не се твърди или установява съществуването на обстоятелства, сочещи наличието на непреодолима сила или извънредност, то причините за неизпълнението на посочените задължения на ползвателя, са ирелевантни. Според съда ограниченият обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана намерение да се отглеждат пъдпъдъци по биологичен начин е обстоятелство, което не изключва задължението за възстановяване на полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл. 7 § 1 от Регламента, доколкото не попада в категорията на "неочевидните" грешки по чл. 7 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и е известен на получателя на помощта към момента на подаване на заявлението за подпомагане, респ. изготвянето на бизнес плана, факт. С оглед изложеното, първоинстанционният съд обосновал извод, че при установено от страна на административния орган неизпълнение на договорно и нормативно задължение от страна на ползвателя на помощта, правилно и законосъобразно с оспорения АУПДВ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 10/06/1/0.0.0553 от 25.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатеното първо плащане по договора. Решението на Административен съд – Кюстендил е правилно и законосъобразно. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са идентични с оплакванията, изложени в първоинстанционната жалба. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорения АУПДВ за законосъобразен. Отново са изложени възражения досежно компетентността на административния орган, издал АУПДВ, реда, по който е следвало да бъде проведено производството, както и относно изпълнението от страна на ползвателя на помощта на нормативно установени задължения. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Производството по сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с И. М. е започнало с подаване на заявление с уникален регистрационен № 656164 от 13.07.2015 г. за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. Оспореният АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, с посочена в същия материална компетентност, произтичаща от чл. 27, ал. З и 4 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, Заповед № 0 З-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Видно от Заповед № 0 З-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание новата редакция на чл. 20а, ал. 2, 4 и 6 във връзка с чл. 5 от ЗПЗП, на директорите на конкретно индивидуализирани областни дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия да издават решения за финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на изрично визираните мерки, сред които е и тази по мярка 6. 1, вкл. и с правата да отказват изплащане на договорена и/или заявена за заплащане финансова помощ. От изложеното следва, че директорите на ОД на ДФ "Земеделие" са компетентни да издават АУПДВ от вида на процесния. Както се приема в практиката на Върховния административен съд, териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт с територията, в която се простира правомощието на определен орган. Следва да бъде посочено, че съгласно раздел III, т. 9 от Заповед № 0 З-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" именно Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград издава съответните актове на бенефициенти и ползватели, подали заявление за подпомагане в областни дирекции Благоевград и Кюстендил на ДФ "Земеделие". Във връзка с горното следва да се отбележи, че раздел III от Заповед № 0 З-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" възлага функциите във връзка издаването на съответните актове на подали заявление за подпомагане бенефициенти и ползватели на изрично изброени Областни дирекции на ДФ "Земеделие", а не на всички 28 такива, една от които ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, но не и на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Кюстендил. Неправилно в този ред на мисли касаторът сочи, че доколкото земеделският стопанин е с място на изпълнявана дейност в с. Крайници, община Дупница, област Благоевград, то териториално компетентният орган, овластен да издаде процесния индивидуален административен акт, е директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Кюстендил. В съответствие с изложеното именно директорът на Областна дирекция – гр. Благоевград е овластен да издава АУПДВ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по отношение на всички бенефициенти и ползватели, подали заявление за подпомагане в Областни дирекции в градовете Благоевград и Кюстендил на ДФ "Земеделие". Посоченото налага извода, че обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, територия и степен орган. Впрочем в този смисъл са били и дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд, първо отделение, № 10146 от 23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3511/2020 г., с което е отменено първоначалното решение на Административен съд – Кюстендил № 18 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 500/2019 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган АС - Кюстендил е приложил правилно материалния закон. На следващо място оплакването на касатора, обосновано с това, че актът с който е следвало да бъде определен размера на подлежащите за възстановяване суми, е следвало да бъде издаден по реда на ЗУСЕСИФ, а не чрез АУПДВ, не може да бъде споделено. Законосъобразно процесният АУПДВ е издаден по реда на АПК по препращането на чл. 166 ДОПК по следните съображения: Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., като същото следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Следва да бъде посочено, че към момента на издаване на оспорения АУПДВ законът предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ "Земеделие" по прилагане на мерките от ПРСР 2014-2020. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове – чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК. Поради това преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, в това число и спазването на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, налага да се направи разграничение между производствата, свързани с разходите по ПРСР 2014 – 2020 по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ според правната уредба, действаща от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018). Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. ") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго. С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от ПРСР 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от ПРСР 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго за ПРСР 2014 – 2020 г. В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но въпреки това административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване следва да се съобрази преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018). Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години, като доколкото производството по сключване на договора за финансово подпомагане е започнало на 13.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 10/06/1/0.0.0553 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г., то този период не е изтекъл към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.). Отделно от изложеното, предвид установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя на помощта, предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Наредба № 14 от 28, 05. 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), респ. чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 23/06/1/0.0.2238 от 12.09.2016 г., правилно АС - Кюстендил е приел за законосъобразен отказът за изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 10/06/1/0.0.0553 от 25.04.2016 г., и определеното за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, представляващо изплатеното първо плащане по договора, обективирани в оспорения АУПДВ. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Спорът е за съществуването на правото на ползвателя на помощта да получи първо и второ плащане, поради което и в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК нему е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на отречените от администрацията с АУПДВ юридически факти, представляващи материални предпоставки за задържане на полученото първо и за получаване на исканото второ плащане. Във връзка с горното следва да бъде посочено, че са осъществени материалните предпоставки на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Обвързващи за касационния съдебен състав са констатациите на първостепенния съд за непредставено от ползвателя на помощта със заявката за второ плащане копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. В този ред на мисли непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. Причините за неизпълнението на задължението на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства, каквито не се твърдят или установяват. На следващо място безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение - неизпълнението на бизнес плана, респ. неподдържането на критериите за подбор, при които е оценен проектът на кандидата, в конретния случай - неизпълнение на задължението за преминаване през стопанската 2016 г. - 2017 г. към отглеждане на пъдпъдъците по биологичен начин. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана намерение да отглежда пъдпъдъци по биологичен начин не е извинителна, като по тази причина не е и от категорията на "неочевидните" грешки по чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 та Комисията, чието наличие да изключи задължението за възстановяване на полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл. 7, § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е оценяван и е получил предимство по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 при заявено намерение за преход към биологично производство. Щом като видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, а оценяването на проекта е сторено по критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва предмет на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата (чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото договорът не е административен – срвн. редакцията на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП преди и след ДВ бр. 2 от 2018 г.), който е непреодолим по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като сделката не би била сключена без частта за прехода към биологично производство. Имущественото разместване по нищожния договор е лишено от основание и се дължи връщането на полученото (чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1 от цитирания Регламент за изпълнение). Дори да се приеме, че договорът с ДФЗ е валиден, то намерението на кандидата за преход към биологично производство представлява условие, чието изпълнение не може да се удостовери в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта, което изключва правото на второ плащане и обуславя връщането на полученото първо с лихвите (чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата). След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ № 10/06/1/0.0.0553/3/01/04/01, с изх. № 01-013-6500/354/21.08.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, с който на И. М. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 10/06/1/0.0.0553 от 25.04.2016 г., и на лицето е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лева, АС - Кюстендил е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 200, 00 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,