Решение № 5108 от 15.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ара Колорс ЕООД срещу решение 418/19.10.2022 г., постановено по адм.д. 363/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Ара Колорс ЕООД срещу акт за установяване на задължение по по чл. 107, АЛ. 3 от ДОПК 4763-1/21.06.2021 г, издаден от юрисконсулт в община Вършец, потвърден с решение 8/21.07.2021 г. на директора на дирекция Специализирана администрация в община Вършец в частта, с която на Ара Колорс ЕООД са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2020 г. в размер от 4163, 63 лв. главница и лихви в размер на 339, 45 лв., задължение за данък върху недвижимите имоти за периода 2020 г. в размер на 283, 87 лв. главница и лихви в размер на 23, 15 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Специализирана администрация в община Вършец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, 4763-1/21.06.2021 г, издаден от юрисконсулт в община Вършец, на Ара Колорс ЕООД са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2020 г. в размер от 4163, 63 лв. главница и лихви в размер на 339, 45 лв., задължение за данък върху недвижимите имоти за периода 2020 г. в размер на 283, 87 лв. главница и лихви в размер на 23, 15 лв. Директорът на дирекция "Специализирана администрация" в община Вършец, на основание чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, с решение 8/21.07.2021 г. е потвърдил оспорения акт за установяване на задължение по декларация. В акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е налице отбелязване на съобразяването на подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси с вх. 04/05/3/51/01.02.2000 г., с посочена отчетна стойност на недвижимите имоти на дружеството в размер на 186 323 лв. Данъчна стойност на недвижимите имоти не е посочена. В решението на решаващия административен орган 8/21.07.2021 г. е отразено, че актът за установявана на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е съставен въз основа на данни по подадени декларации с вх. 04/05/3/51/01.02.2000 г. и декларация с вх. 1212000290/29.05.2010 г. В решението изрично се посочва, че съставеният акт е на основание обработените декларации и съдържащите се в тях данни. Решаващият административен орган е приел, че отчетната стойност на недвижимите имоти е в размер на 186 323 лв. и въз основа на тази стойност е определил задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Нито в акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, нито в решението на решаващия административен орган се съдържа информация за данъчните оценки на недвижимите имоти. Единствено в изпратените съобщения за дължими данъци до търговското дружество е направено отбелязване, че данъчната оценка на недвижимите имоти на дружеството е в размер на 189 256, 30 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, с решение 418/19.10.2022 г., постановено по адм.д. 363/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, е отхвърлена жалбата на Ара Колорс ЕООД срещу акт за установяване на задължение по по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 4763-1/21.06.2021 г, издаден от юрисконсулт в община Вършец, потвърден с решение 8/21.07.2021 г. на директора на дирекция Специализирана администрация в община Вършец в частта, с която на Ара Колорс ЕООД са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за периода 2020 г. в размер от 4163, 63 лв. главница и лихви в размер на 339, 45 лв., задължение за данък върху недвижимите имоти за периода 2020 г. в размер на 283, 87 лв. главница и лихви в размер на 23, 15 лв. Съдът е приел, че неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен в частта относно установените задължения за данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци и дължими лихви свързани с неплащането им в законоустановения срок. Формирал е изводите си единствено с изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно икономическа експертизи, с които вещото лице установява, че декларираната отчетна стойност в декларацията по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси в размер на 229 837 лева за 12 имота е по - голяма от данъчната оценка, т. е. съгласно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, данъчните задължения на Ара Колорс ЕООД са изчислени на база отчетната стойност. Вещото лице е констатирало, че реално се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за всички улици на село Спанчевци, където се намират недвижимите имоти на дружеството. Решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при неизяснени факти по спора. Спорът между страните е отосно установения размер на задълженията за днанък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2020 г. Съобразно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин коя от двете стойности е съобразил административния орган. Действително, по делото е представена и приета като доказателство по спора декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси за следващия се данък върху недвижими имоти и таксата за битови отпадъци за 2000 г., в която е посочена отчетна стойност на 12 броя недвижими имоти, общо в размер на 229 387 лв., декларацията е с вх. 1207/05/3/51 от 02.02.2000 г. Едновременно с това е представена и декларация, под формата на извлечение на информационнаа система, по чл. 17, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, с посчен вх. на декларацията 04/05/3/51 от 01.02.2000 г., с посочена в същата отчетна стойност на недвижими имоти в размер на 186 323 лв. Това е и декларацията, посочена като основание за издаване на акта за установаване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В решението на решаващия административен орган се съдържа и невярното посочване, че актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден и на основание декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. 1212000290/29.06.2010. В тази декларация не се съдържа посочване на отчетната стоност на недвижимите имоти на дружеството, както и е несъмнено обстоятелството, че същата не е посочена катоо основание за издаването на акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Несъмнено е също така и обстоятелството, че както актът за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, така и решението на решаващия административен орган не съдържат сред основанията за издаването си декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси за следващия се данък върху недвижими имоти и таксата за битови отпадъци за 2000 г., в която е посочена отчетна стойност на 12 броя недвижими имоти, общо в размер на 229 387 лв., декларацията е с вх. 1207/05/3/51 от 02.02.2000 г. При съобразяване на това обстоятелство съществува значителна неяснота за начина наа формиране на правния извод на първоинстационния съд, че декларираната отчетна стойност в декларацията по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси в размер на 229 837 лева за 12 имота е по - голяма от данъчната оценка, т. е. съгласно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси данъчните задължения на Ара Колорс ЕООД са изчислени на база именно на таз отчетна стойност. От съдържанието както на декларацията за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, така и на решението на решаващия административен орган се установява, че при определяне наа задълженията на търговското дружество за данък върху недвимите имоти и на задълженията за такса за битови отпадъци, те не са посочили като основание за определянето на тези задължения декларацията по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси за следващия се данък върху недвижими имоти и таксата за битови отпадъци за 2000 г., в която е посочена отчетна стойност на 12 броя недвижими имоти, общо в размер на 229 387 лв., декларацията е с вх. 1207/05/3/51 от 02.02.2000 г. Това непосочване не може да бъде отстранено, или пък заменено от заключението на изслушана в хода на съдебното производтво пред първоинстанционния съд съдебна експертиза. Несъмнено е обстоятелството на неяснота в административния орган относно отчетната стойност на недвижимите имоти на търговското дружество, която неяснота следва да бъде отстранена от административния орган, като същият следва да съобрази, че при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти на предприятия, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти данъчната им оценка съгласно приложение 2. По смисъла на §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че от съдържанието както на акта за определяне на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, така и от решението на решаващия административен орган не могат да се направят дори евентуални извод за размера на данъчната оценка не недвижимите имоти на търговското дружество. Това обстоятелство би следвало да препятства възможността за изводи за незаконосъобразност, респективно за законосъобразност на административния акт относно спазването на правилото по чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. При липсата на данни относно данъчната оценка на недвижимите имотии на дружеството и неустановена отчетна стойност на същите, какъвто е и процесния случай, не може да се приложи правилото на чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, като се определи тяхната данъчна оценка, предствляваща по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че принципът на формиране на таксата за битови отпадъци е съобразно чл. 22, т. 2, б. а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Вършец (приета с решение 87 по протокол 10/29.03.2012 г. изменена и допълнена с решение 100 по протокол 14/ 08.06.2012 г.; допълнена с решение 136 по протокол 16/31.07.2012г., изменена и допълнена с решение 277 по протокол 28/19.04.2013 г. и изменена; допълнена с решение 437 по протокол 42/05.03.2014 г.; изменена с решение 501 по протокол 47/10.07.2014 г., изменена и допълнена с решение 631 по протокол 60/02.04.2015 г. и изменена и допълнена с решение 227 по протокол 10 /31.05.2016 г., изменена с решение 415 от протокол 29/25.05.2017 г., изменена с решение 489 от протокол 36/24.11.2017 г., изменена с решение 594 от протокол 44/25.06.2018 г. и изменена с решение 680 по протокол 51/31.01.2019 г. на Общински съвет Вършец, отменена от 01.07.2020 г. с решение 126 от протокол 9/30.06.2020 г.). Съобразно посочения текст, за нежилищни имоти на предприятията, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, таксата се определя: а) За услугата по събиране на битови отпадъци и транспортиране до депо пропорционално върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, като за база служи по-високата от двете; б) За услугата по поддържане чистота на местата за обществено ползване - пропорционално върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, като за база служи по-високата от двете. Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините по чл. 6, ал. 1, б. а от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничат една от друга съобразно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Както се посочи и по-горе в мотивите на това съдебно решение, от съдържанието както на декларацията за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, така и на решението на решаващия административен орган се установява, че при определяне наа задълженията на търговското дружество за данък върху недвимите имоти и на задълженията за такса за битови отпадъци, те не са посочили като основание за определянето на тези задължения декларацията по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси за следващия се данък върху недвижими имоти и таксата за битови отпадъци за 2000 г., в която е посочена отчетна стойност на 12 броя недвижими имоти, общо в размер на 229 387 лв., декларацията е с вх. 1207/05/3/51 от 02.02.2000 г. Това непосочване не може да бъде отстранено, или пък заменено от заключението на изслушана в хода на съдебното производтво пред първоинстанционния съд съдебна експертиза. Несъмнено е обстоятелството на неяснота относно отчетната стойност на недвижимите имоти на търговското дружество, която неяснота следва да бъде отстранена от административния орган. Следователно, изводите на съда за законосъобразно начисляване на дружеството на задължения за такса за битови отпадъци са неправилни като формирани при неизяснена фактическа обстановка. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и преписката се изпрати на органа по приходите за ново установяване на задълженията на "Ара Колорс" ЕООД за данък верху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2020 г. и лихвите върху тях при съобразяване с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 160, ал. 3 ДОПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за тази съдебна инстанция е основателна и следва да се уважи, като на основание чл. 161, ал. 1, изречение 1 от ДОПК община Вършец бъде осъдена да заплати в полза на Ара Колорс ЕООД сумата от 838, 60 лв., от които разходи за възнаграждение за адвокат в размер на 800 и заплатени държавни такси на обща стойност 38, 60 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение