Решение № 5521 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2047/2010 г.

Решение № 5521 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2047/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 13.10.2009 г. постановено по адм. д. № 437/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III" г" състав, с което е отхвърлена жалбата на Марийка Кънчева срещу заповед № I - 134/3.11.2003 г. на началника на Столична регионална дирекция за национален и строителен контрол. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответницата Петя Арнаудова в писменото си становище изразява мнение за законосъобразност на решението. Ответницата Рада Цанкова чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съдът е изяснил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и е направил обосновани изводи за липса на приложение на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ. Съгласно тази норма не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост, какъвто е конкретния случай при преустройство на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им; не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се отнемат общи части на самата сграда. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че в случая не е налице хипотезата на чл. 147, ал. 1 т 12 ЗУТ касаеща други строителни обекти за които се изискват необходимите документи- одобрени инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строежи съгласие на етажните собственици. За издаване на разрешение за строеж в настоящият случай е била налице хипотезата на чл. 185, ал. 1- 3 ЗУТ изключваща съгласието на останалите собственици в етажната собственост. Същото е издадено на възложителите при спазване на разпоредбите на чл. 144 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Обсъдени са релевантните за изясняване на делото факти и обстоятелства като изводите му кореспондират с тях, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на съдебния акт. Като постановен в отсъствие на отменителните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК следва да се остави на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК в сила. При този изход на производството по делото следва на Петя Георгиева Арднаудова от гр. София да се присъдят направените за тази инстанция разноски по делото реално внесени, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. дължими от Марийка Дончева Кънчева от гр. София. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение