Решение № 6416 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2013 г.

Решение № 6416 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 4352 от 01.07.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 25 състав по адм. д. № 1015/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Евгени Маринов Стаменов, представляван в производството от адв. Маринова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9549 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане за кампания 2010 г. по СЕПП в размер на 4928.55 лева и по НР 1 4322.12 лева за НР1, както и в частта, с която на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 8001.15 лева. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод е приел, че оспорения административен акт страда от порок във формата, тъй като не е мотивиран, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е нарушен материалният закон. Съдът е приел, че от разясненията към приложените в уведомителното писмо таблици не може да се направи извод, както по отношение на конкретното правно основание, така и по отношение на фактическите основания за постановяване на оспорения отказ за финансово подпомагане. Тези констатации са прецени като съществен порок във формата на оспорения административен акт и основание за отмяна. На следващо място съдът е приел, че оспорваното уведомително писмо е постановено и при съществено нарушение на административно-производствените правила и на основни принципи на административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК - принципите на истинност и на служебно начало. По делото е установено, че заявените от жалбоподателя за 2010 г. парцели не са били обект на проверки на място и на полски проверки. Административния орган се е позовал на базата данни "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г. За тази база данни съдът е приел, че няма задължителен характер, а предназначението й е да подпомогне извършването на кръстосаните проверки, като съответствието, респективно несъответствието на заявените от земеделските производители парцели с площите подходящи за подпомагане, съгласно писмото на министъра на земеделието и храните, не освобождава ДФЗ от задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко подадено заявление. Съдът е приел, че независимо от констатираните при кръстосани проверки различия, за административния орган е било задължително да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършил тези действия административният орган не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установил причините, довели до тях, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на оспореното уведомително писмо. Извън тези нарушения, съдът е приел за безспорно установено от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че БЗС 36498-311-39-3 е изцяло стопанисван от жалбоподателя и не съществуват никакви основания за изключването му от допустимия слой за подпомагане. По категоричен начин е установен и фактът, че разликата между декларираната и определената, съгласно чл. 57 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. площ, а оттам и процентното съотношение на недопустимата към определената площ по смисъла на чл. 58 е неправилно изчислена. Въз основа на неоспореното заключение съдът е преценил като недопустима за подпомагане единствено площ от 0.02 ха. от БЗС 24241-52-3-2 (нов номер 24241-942-3-2), представляваща 0.07% от установената площ по СЕПП и 0.36% от установената площ за СНДП. По тези доводи е приел, че оспореното уведомително писмо е постановено и в нарушение на материалния закон. По тези доводи оспорения административен акт е отменен и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение като краен резултат е правилно. Настоящият състав не споделя изводите на решаващият съд, че оспореното писмо не е мотивирано, с което е нарушено изискването за форма на административния акт, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспорваното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочената площ, приета за недопустима за подпомагане по двете схеми, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския стопанин, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неправилно е прието от съда, че предвид посочените в уведомителното писмо различни хипотези не било ясно по коя от тях е отказано финансово подпомагане. Оспореното уведомително писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявената за подпомагане площ, установената като допустима за подпомагане площ след извършените кръстосани проверки и съответните установените площи недопустими за подпомагане. В тях са посочени съответно по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 2 от Наредба № 2/11.02.2010 г. Видно от колони 2 и 6 от таблиците на стр. 2 по СЕПП, и на стр. 3 по СНДП, е осъщественото уведомяване, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, а оттам и че финансовото подпомагане е отказано поради наддеклариране, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по СНДП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че настоящият състав приема за основателно възражението на касатора относно неправилното позоваване на административния съд на разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките и подпис на доклада от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си на проверките и евентуално да добави забележки. Изрично в т. 1 от разпоредбата е посочено, че изискването е приложимо за "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II Проверки на място/, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. В случая по делото е установено, че са извършени кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, но не и проверки на място по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., което да обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Незаконосъобразен и необоснован е правния извод на решаващият съд, че базата данни "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г. " няма задължителен характер, а предназначението й е за подпомагане при извършване на кръстосани проверки. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Регламент № 1122/2009 административните проверки позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, както и между земеделските парцели, декларирани в единното заявление, и референтните парцели, съдържащи се в идентификационната система за земеделски парцели, за да се провери допустимостта за помощ на площите като такива. При тази правна регламентация, настоящият състав приема, че системата за идентификация на земеделските парцели има задължителен характер при извършване на кръстосаните проверки, а предписанието на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. има препоръчителен характер. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на решаващият съд, че оспореното уведомително писмо е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е било оспорено от страните. От приетото заключение на в. л. Сара Коен е установено, че БЗС 36498-311-39-3 е изцяло стопанисван от жалбоподателя и не е налице посоченото в уведомителното писмо основание за изключването му от допустимия слой за подпомагане. По категоричен начин е установен и фактът, че разликата между декларираната и определената, съгласно чл. 57 от Регламент № 1122/2009 г. площ, а оттам и процентното съотношение на недопустимата към определената площ по смисъла на чл. 58 е неправилно изчислена. Съобразно приетото заключение като недопустима за подпомагане се определя площ от 0.02 ха. от БЗС 24241-52-3-2 (нов номер 24241-942-3-2), представляваща 0.07% от установената площ по СЕПП и 0.36% от установената площ за СНДП. При тази установеност по делото правилно решаващият съд е приел, че оспорения акт страда от порок материална незаконосъобразност и на това основание е отменен, а преписката върната за ново произнасяне. По тези доводи настоящият състав счете, че като краен резултат обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в това производство разноски в размер на 200 лв - хонорар, платен за процесуалното представителство за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение